Отворено писмо

До Петьо Кюркчийски, пилот:

Петьо, абе преди известно време те помолих да затвориш една шахта  (на ул. Страхил войвода, сещаш се!), както оправи и една чешмичка. Чешмичката може и да тече, ама шахтата? Свидетели твърдят, че си пратил едни тъмнооки момчета с тояги, пет на брой, та те ровили с тоягите, после изсипали малко пясък, па забъркали бетон, ама забравили бетона, та той  стегнал където не трябва. Сега освен че шахтата зее още по-стръвно, около нея има и бетон, който трябва да се разбива. Освен това с тоягите са я направили по-дълбока, та сега е готов капан: ако мине дете – ще се удави. Ако мине възрастен, ще си счупи крака и ще реве да го извадят. Ако мине кола, ще си остави вътре колелото, а шофьорът ще псува общината. Помолих те лично ти да свършиш работата… Има, разбира се, и вариант тъмнооките момчета да ги е пратила Общината. В такъв случай нека шофьорът си псува, Петьо, ти си невинен.  Само стискам палци да не падат хора. Общината носи на псуване, не и пука. То май така ще излезе някак – общинарите да си гледат бюрата, ти да си гледаш фърчилото. Съчувствам ти обаче: ако общинар си чопли носа и не си гледа работата – никому нищо, той пак си е добре. Ама ти, докато фърчиш из облаците, седнеш да си чоплиш носа… Може и да уцелиш шахтата, не е много трудно.