По Ботев: Позор ли е или слава?

Странно, но в Младежкия дом има и младежи.

Напук на логиката, административно тая висяща, весела къща се стопанисва от музей, кабелна телевизия и някакви неясни складови конфигурации. Освен тия неща къщата доскоро имаше и Директор, ама никой не знаеше какво точно върши той, защото в Младежкия дом няма поне водопад, та да го управлява… Я погледнете обаче по-внимателно снимката горе: не ви ли се струва, че  Младежкия дом се обитава все пак и от младежи, макар и нелегално?

Музеят, както е известно, съхранява история. Мрачните складоподобни коридори пък съхраняват неясно какво, а кабелната телевизия е медийно-корпоративна конфигурация. Коя от тези мегасериозни структури е по младежки закачлива, лекомислена или дръзка?

Излиза, че все пак младежите са извоювали именно своята част – тази, която е изоставена от мегасериозните структури  в Общината. Тази част е основната и определя сградата като младежка – това са терасите, люлеещи се на стоманените си въжета, това са външните ръбати стълбища и неочаквано разнопосочните нива.

Иначе казано, всеки се е окопал в завоюваната си позиция и я брани като куче на пуздер*: не може да я използва пълноценно, но и на друг не я дава. Музеят стои нелепо с абсолютно важните си исторически артефакти, ама къде другаде да иде, като

стилните сгради в Дупница са бутнати от диктатурата на пролетариата?

На кабелната телевизия не и пука за стил, ама що пък да не си стои в центъра, па бил той и построен за младежи? Младежите пък, бездомните, инкогнито наобикалят обезчестения си дом и го изпълват със съдържание, присъщо на битниците и шумкарите: или с графити, или с екскременти – в зависимост от духовните или телесните си нужди (или пък от чувствата си към обществото?).

Така или иначе Младежкият дом от самото си създаване, та и до днес има поне една полезна функция: поддържа неясното усещане за вина у кметовете и общинските съветници, у образователните влъхви и културтрегерите на града. Сега, за пореден път, общинарите обещават да го ремонтират, макар и с малко мъгляви намерения откъде ще намерят пари. Мъглява е и работата дали ще намерят специалисти, които ще се одързостят компетентно да пипат въжетата и мачтите на арх. Сапунджиев… Мъгляво е и намерението младежите да получат най-сетне дома си, за чийто ремонт се предвиждат 2.1 милиона лева – успоредно с това върви и обещанието за Младежки център на мястото на закрито военно поделение. Разбирането на кмета инж. Чимев е, че младите ще получат не Младежкия дом, а Център, пък младежкият дом ще бъде окончателно превърнат в музей… Уникалната, единствена по рода си в България модерна и дръзка сграда, проектирана за младежи, ще стане музей… Бре…

Ами защо не превърнем Джамията в Младежки дом?

Погледнете отново горната снимка. Бъдещият музей е изграден на три нива, а достъпът до горните етажи е равностоен по трудност на седеметажна сграда без асансьор. Уверени ли сте, че по тия стълбища ще потече щастлив поток от атлетични и любознателни туристи, които настояват да се запознаят с историята на Дупница? Уверени ли сте, че футуристичната вантова конструкция с пилоните и стоманените си въжета ще олицетворява славното минало на града?

Това е сграда на бъдещето. А най-убедителното доказателство за истинските собственици на сградата са графитите.

Колкото до екскрементите… Нека да ги приемем като израз на справедливо отмъщение.

...........................

Пуздер* - Като очукват ленени или конопени стъбла, влакното се отделя и като отпадък остават едни клечки, именно тях наричат пуздер. Кучетата много обичат да спят на пуздера; не го ядат, но по никой начин не го отстъпват и другиму, просто така. Б. а.

Лазар Ильов