От Бареков и Баракова, та на Марешки!

Добре бе, кой ни ги избира тия?

Помните и бат Сали, и той ни беше депутатин... Дупница, гордо и красно име, тогава помрънка, попсува, па се кротна. Щом властта ни го е турила в Дупница, да си седи там, какво толкова...

Навремето, преди години, имало в едно дупнишко село някаква невеста, Цвета (името току-що го измислих!). Та Цвета била малко шавлива, па и малко крадлива; дето се вика – нямала късмет: де що се открадне нещо, все на нейния таван се намирало. Та било в края на август, жега, лозята узрели. Цвета напълнила футата грозде, от чуждото, ама таман да си тръгне, и полякът я побарал. Може и да е мислел да и прости, ама му било писнало от подвизите и по хорските ниви, па и не била първа хубавица, да и прости човек. Грабнал я полякът за шията, отвел я в селото и по стара рецепта вързал гроздето на врата и, па я превел покрай къщите до мегдана. Хората се смеели, псували я, голем позор. Цвета забягнала къде? При шумкарите. Станала партизанка. След десетина дена дошла Свободата. Партизаните слезли от гората, Цвета също: преметнала през рамо одеяло, в ръката пистолет. Селото посрещало партизаните с цветя и възгласи. Цвета също събрала овациите! Викали и : „Браво, Цвето! Добре си ни дошла! Да живее свободата!“. Полякът като народен враг бил разстрелян същия ден, а Цвета станала председател на ТКЗС. Дедо Милан ми ги разправя тия работи, лека му пръст. Ама като го питах – добре бе, дедо Милане, защо първо я псувахте, па после и викахте браво, па и председател я направихте, нали е крадлива? Дедо Милан въздишаше тежко, ровеше в земята с бастуна и мрачно процеждаше: „Знам ли... Народ, да му таковаш мамата!“ (Хубава дума е „такова“! Може да замести абсолютно всяка друга!)

А, за Марешки. Някакъв пийнал гражданин обясняваше на дебел кестен в Градската градина, че ужким Марешки бил нашенец, нали Дупница преди да бъде Дупница беше Станке Димитров, а още по-преди – Марек. Даже още си дундуркаме спортните клубове под името „Марек“, белким се върне доброто старо време. Гражданинът даже твърдеше, че Марешки трябвало да подпомага спорта в Дупница именно по тая причина.

Не знам кой му е диригентът на Марешки (знам, ама ще ме съди, па нямам доказателства!). Та многоуважаемият народен представител, господин Марешки, да ме извинява, как му беше соственото име, реши да прави референдум да сме излизали час по-скоро от НАТО. За да влезем, разбира се, не знам къде (знам, ама нали се сещате!). Нищо не излезе с референдума, ама сега пък се хвана за изтребителите – като не са руски, хич да не са. Сега да бяха още депутати бат Сали и Ана Баракова, щяха да го подкрепят веднага. Тия си имат принцип: „Не те чух какво казваш, ама прав си, благодарим за сумата!“ Ама не са само тия де...

Кой ги избира тия бе, дедо Милане? И внимавай как се изразяваш де, дръж се възпитано! Народ, а?