В ресторанта: кой ще се прецака пръв?

Това са едни прости правила, но бизнесът няма да върви лесно, ако се знаят и от ресторантьора, и от клиента. За щастие това не се случва често. Тук ще предложим съветите си на оня, който ви предлага вечерята с мисълта, че по този начин ще вземе парите ви. Пък ако и вие ги прочетете…

  • Опиши подробно в менюто как са сварени, задушени или подредени зеленчуците. Наричай ребрата „ребърца”, разкажи за цвета на хрупкавата корица по печеното пиле. Гладният клиент ще оцени това.
  • Името на ястието трябва да го напишеш с удебелен шрифт, а до него – цветна, ярка снимка. Тук обаче имаме забележка: ако заведението ти е по-висока категория, разчитай на изисканите тонове – сиво, бяло, черно… Покажи стил.
  • Националната кухня продава – била тя китайска, българска, италианска или арабска. Важното е да я има в описанието – това ще захласне клиента в дебрите на етнокулинарните мистерии, ще го поласкае като ценител и ще го накара да преглътне цената.
  • Не закръгляй цифрите в цената! Напиши примерно 12.97, а не 13.00. Не хитрувай и с „12.99” – за близалката с деветките вече знаят всички клиенти.
  • Докато си говорим за цени – изписвай ги само с цифри! Не добавяй „лв”, защото това отрезнява клиента – нека вижда цифри, а не пари.
  • Включи в менюто едно-две ужасяващо скъпи ястия. Това ще накара клиента да си мисли, че с останалите е минал тънко, т.е. ще се почувства разумен. Пък ако е решил да се изфука с нещо скъпо – това е негов проблем, ти пак печелиш.
  • Докато си говорим за менюто: Опитай да разположиш ястието, което ти е най-важно да продадеш в момента, в горната дясна част на листа. Установено е, че погледът на човека попада първо там – независимо дали е вестник, реклама или ресторантско меню.
  • Що се отнася до броя на предлаганите ястия – не се увличай. Ако ресторантът ти е просто за хранене, не предлагай повече от 5 – 6 ястия. Ако го броиш за луксозен, то максимумът е 10. Не превръщай заведението си в базар.
  • Клиентът се счита за длъжен да изяде едно печено пиле „по бабината рецепта”, и то не само от уважение към родата си. По времето на баба му всичко е било вкусно и без ГМО, та сега той лелее носталгичната надежда пак да е същото. Разбира се, няма да е, но ти искаш да му продадеш манджата си, а не да го утешаваш, нали?
  • Предлагай меню за двама, за четирима и т. н. Тук веселото е, че клиентът не може да сравни колко е за един, че да си представи колко е за четирима.
  • Музиката. Когато слушаме класическа музика, изпитваме удоволствие и се заседяваме по-дълго, а това значи нова поръчка. Освен това се чувстваме аристократи, които са над такива неща като колонката с цената. Ако пускаш чалга, ни се ще да ядем шкембе-чорба и кебапчета, а това ни прави по-стиснати към сервитьорката.