Много духане напоследък, голям вятър

 Забелязвате ли, че напоследък много духа? Кой духа супата, кой каша духа, кой каквото му се налага – духа, та стана голям вятър. Дървета се кършиха, стъкла се трошиха, политически ветрища отвяха дясното крило на родната ни демокрация... Вятърничаво време.

Освен това се святка, гърми се – къде с кьорфишеци, къде с отвличащи вниманието ръчни гранати, къде с майсторски компромати или съдебни шоу програми. Иначе духането си е вятър работа. А известно е, че духането може да има стопанско значение само ако се насочи в правилната посока – например по високите етажи на министерствата; в смисъл, не че там духане няма,  но е едно такова внимателно духане, приятно, ама финансовият му ефект е нулев, даже отрицателен. Тоест – там трябва да се духа силно, за да се получи издухване. Белким отвее чадърите им най-сетне!