Бързам да ви съобщя една радостна новина, преди още да е дошъл Великден.

България, драги мои, е световен лидер по заболявания от гъбички на ноктите.

На днешния ден преди 65 години станало нещо, което разтърсило света: умрял грузинецът Йосиф Висарионович Джугашвили, известен на света като Сталин.

Сигурно сте забелязали как в Северна Корея плачеха при кончината на Ким Ир-Сен: те ридаеха, простираха ръце към небето, правеха всичко по силите си, за да бъдат забелязани колко безутешно плачат. Знаеха прекрасно опечалените корейци, че има едни хора, които внимателно наблюдават кой плаче хубаво и кой само отбива номера. После на ония с номерата им се случваха неприятни неща.

Така плакаха и братските народи в състава на Съветския съюз, плачеха и в България. Някои в Русия плачат и до днес: починал е бащицата, закрилникът, големият учен и гениален вожд на световния пролетариат Йосиф Висарионович Сталин. Тялото му като начало отива при тялото на Ленин, в Мавзолея, а след известно време и двамата биват изнесени и погребани като обикновени смъртни. (Впрочем смъртта  и на Владимир Илич Улянов (Ленин) представлява загадка и до днес, макар че официално и той като Сталин умрял от инсулт. Като му направили аутопсия, установили странни неща: мозъчните му кръвоносни съдове били толкова здраво вкаменени, че при почукване с пинсета издавали звън! Доктор Синтия Сент Илер допуснал, че това се дължи на мутация на определен ген (2011 г.). Широко разпространено е и предположението, че Ленин е умрял от сифилис.)

Около смъртта на Сталин също витаят и до днес засекретени или фалшифицирани слухове. Официално човекът умрял от инсулт, но има версия, според която вождът умрял от безсилен гняв (някакъв евреин от Централния комитет си хвърлил партийната книжка в лицето му); получил удар с брадва от Хрушчов (в буквален или в преносен смисъл, според признанието на самия Хрушчов през 1963 г.), или пък бил отровен от Лаврентий Берия. Последният пък сервирал на вожда отрова от змия и паяк, след което имал неблагоразумието да похвали себе си пред останалите високопоставени чиновници как ги е спасил всички от последваща сталинска чистка. Чиновниците от своя страна проявили неблагодарност и след два-три месеца осъдили спасителя си на смърт и го екзекутирали.

Е, не само за Сталин – за Хитлер също се носят легенди как е умрял. Очевидно между двамата има много общи неща.

Това са едни прости правила, но бизнесът няма да върви лесно, ако се знаят и от ресторантьора, и от клиента. За щастие това не се случва често. Тук ще предложим съветите си на оня, който ви предлага вечерята с мисълта, че по този начин ще вземе парите ви. Пък ако и вие ги прочетете…

  • Опиши подробно в менюто как са сварени, задушени или подредени зеленчуците. Наричай ребрата „ребърца”, разкажи за цвета на хрупкавата корица по печеното пиле. Гладният клиент ще оцени това.
  • Името на ястието трябва да го напишеш с удебелен шрифт, а до него – цветна, ярка снимка. Тук обаче имаме забележка: ако заведението ти е по-висока категория, разчитай на изисканите тонове – сиво, бяло, черно… Покажи стил.
  • Националната кухня продава – била тя китайска, българска, италианска или арабска. Важното е да я има в описанието – това ще захласне клиента в дебрите на етнокулинарните мистерии, ще го поласкае като ценител и ще го накара да преглътне цената.
  • Не закръгляй цифрите в цената! Напиши примерно 12.97, а не 13.00. Не хитрувай и с „12.99” – за близалката с деветките вече знаят всички клиенти.
  • Докато си говорим за цени – изписвай ги само с цифри! Не добавяй „лв”, защото това отрезнява клиента – нека вижда цифри, а не пари.
  • Включи в менюто едно-две ужасяващо скъпи ястия. Това ще накара клиента да си мисли, че с останалите е минал тънко, т.е. ще се почувства разумен. Пък ако е решил да се изфука с нещо скъпо – това е негов проблем, ти пак печелиш.
  • Докато си говорим за менюто: Опитай да разположиш ястието, което ти е най-важно да продадеш в момента, в горната дясна част на листа. Установено е, че погледът на човека попада първо там – независимо дали е вестник, реклама или ресторантско меню.
  • Що се отнася до броя на предлаганите ястия – не се увличай. Ако ресторантът ти е просто за хранене, не предлагай повече от 5 – 6 ястия. Ако го броиш за луксозен, то максимумът е 10. Не превръщай заведението си в базар.
  • Клиентът се счита за длъжен да изяде едно печено пиле „по бабината рецепта”, и то не само от уважение към родата си. По времето на баба му всичко е било вкусно и без ГМО, та сега той лелее носталгичната надежда пак да е същото. Разбира се, няма да е, но ти искаш да му продадеш манджата си, а не да го утешаваш, нали?
  • Предлагай меню за двама, за четирима и т. н. Тук веселото е, че клиентът не може да сравни колко е за един, че да си представи колко е за четирима.
  • Музиката. Когато слушаме класическа музика, изпитваме удоволствие и се заседяваме по-дълго, а това значи нова поръчка. Освен това се чувстваме аристократи, които са над такива неща като колонката с цената. Ако пускаш чалга, ни се ще да ядем шкембе-чорба и кебапчета, а това ни прави по-стиснати към сервитьорката.

Не си губете времето да търсите велики български изобретения в областта на космическата технология, компютрите, автомобилите, горивата... Инженер Пиперков от Велико Търново изобретил в гаража си чушкопек; дали е решил да увековечи по такъв начин името си – това остава загадка. Но така или иначе чушкарникът бил признат за едно велико изобретение – няма майтап! Казвам ви: милиони чушкопеци били продадени в страната и извън нея, защото били гениално прости и най-важното – наистина пекли чушки! Ами чували ли сте за чушкопек тип „Мерцедес”? Е, и това чудо го виждате на снимката по-горе.

Цялата работа станала така.

Инженер Пиперков взел малко глина, направил в нея дупка като за пиперка, после омотал около глината реотан и мушнал всичко това в ламаринено гърне. Получил се чушкопек, ама изгорял, щото в глината имало едни съставки, дето отделяли кислород и реотанът прегрял до смърт. Пиперков сменил глината и от тоя момент чушкопекът поел славния си път на оригинално българско изобретение. И сега има една история, дето прави изобретението толкова славно и популярно, колкото се полага на едно автентично българско откритие.

Наложило се един търновски алпиец да ходи до Берлин за нужната техника – щял да се катери по най-високия връх в братския СССР, връх „Комунизъм” в Памир. (Виждаме, че макар и в братския Съветски съюз, комунизмът се нуждаел от германска техника, ама това е друг въпрос). Та потеглил нашият алпиец към Берлин, натоварен, както си е редно, с подаръци от България: нещо луканка, нещо сливова, и между другото - един чушкопек, за видят германците, че и ние отбираме от техника. Обаче на митницата настанала паника; митничарят надзърнал в багажника и хукнал да бяга, крещейки „Бомбен! Ахтунг – бомбен!” Нашият алпиец му викал, че няма страшно бе, геносен, нихт бомбен, това е чушкопекен! Пиперка бе, паприкен, муш-муш унд есен! Станало весело. Митничарите дълго се били в челото в смисъл – ама как така бе, само за айн паприкен – десет килограмен машин! И си умирали от смях.

Да бе, чушкопекен, ама тоя чушкопекен го има и във вариант „Мерцедес”, за три чушкен едновременно! А от същия гараж на инженер Пиперков по-късно произлязла и славната печка „Диана”, както и акумулиращата и версия; така възникнала и марката „Десислава”.

Само за справка: мексиканците, дето много обичат чушки, също си купували български чушкопекени. Да.