Бедният чорбаджия и хитрия овчар

Един овчар бил много работлив и предан на чорбаджията.

Не посягал на овчиците – нито да им краде от млякото, нито за някакви други нечестиви работи. Правел сирене и го предавал на чорбаджийката до шушка – грам не заделял за себе си. А пък да вземе нещо агънце да си опече – абсурд!

Толкова бил честен.

Не щеш ли, един ден гръмотевица треснала и подпалила кошарата. Овчиците изгорели, че и агънцата живи се опекли. Дълго се тюхкал овчарят, а до него чорбаджията си скубел косата. Ама какво да се прави: нали гръмотевицата е от Господ, нека бъде волята Му.

Чорбаджията се прекръстил, па дал едно агънце на овчаря да си го изяде; свестен чорбаджия бил, та му рекъл:

- Е, овчарю, добър е Господ, пак ще си завъдим овчици… Гръмотевицата е обективна причина, така и така изгорехме… Това агънце ти се пада на тебе.

После заплакал.

Овчарят изял агънцето, па му се усладило и се зачудил: глей как ужким нещастие сполетя чорбаджията, а на мене печено агънце ми се падна!

Та оттогава овчарят вече не чакал гръмотевицата да му свърши работата, а сам палел кошарата. Така чорбаджията все повече обеднявал, а овчарят загладил косъма.

Ама това било едно време, отдавна било. Чорбаджията зарязал овчарлъка и се цанил ратай по чужбина, а овчарят вече управлявал държавната кошара, но продължил номера с гръмотевицата.

Само че печените агънца вече му ги носели вкъщи.