Мадурският конник на конна България!

Българите са конно племе, така едно време твърдеше зъболекарят Владимир Карастоянов.

Той тогава имаше кафене на Адвокатската улица и всяка сутрин идваше да управлява политическите прения отляво и отдясно. Владе маршируваше по пътеката в средата и обикновено кривеше краката си, за да имитира краката на прабългарите; те се били родили на кон в конницата на Аспарух и затова били кривокраки. Зъболекарят Владимир Карастоянов иначе е хирург и всепризнат магьосник на ваденето на зъби. Самият той имаше и рекламен слоган: „Целият град ме уважава, защото всички са плюели кръв от мене!”. Трябва да ви кажа, че когато Владе ти вади зъб, изпитваш странно удоволствие. Чудя се дали в България има друг, поне подобен на него. Май няма.

Всъщност темата на съчинението ни не беше Владе, а конят. За да не се отплеснем отново, ще ви кажа какво съм забелязал в конна България.

Забелязал съм, че имаме

три коня,

 достойни за уважение – разбира се, с уговорката, че всеки кон трябва да бъде уважаван съобразно спецификата му.

Какво имам предвид.

Имаме един Мадарски конник, обект на национална гордост. Казват, че тоя кон бил от времето на кан Тервел, който оказал помощ на византийския император Юстиниан II, на когото пък му викали Носоотрязания. Кой и как точно е отрязал обаче императорския нос – Мадарският конник мълчи. А на снимката е показано как той е изглеждал (може би) през девети век. Така. И понеже се договорихме да си уважаваме конете и конниците съответно на спецификата им, нека да поставиме правилно ударението: „Мадарският” е с

ударение на първото „а”,

 по-надолу ще разберем защо.

Имаме също така и един друг кон, който стои под височайшия задник на Царя Освободител, руският самодържец Александър II. И двамата гледат към нашето Народно събрание, тоест, към символа на българския суверенитет. Също така и двамата не изглеждат много доволни от това, което виждат, но в крайна сметка това е резултатът от Руско-турската война, какво да се прави. А не изглеждат те доволни вероятно от надписа, който са осъдени да четат денем и нощем: ”Съединението прави силата”. Защото знайно е, че Освободителят никак не харесал

идеята за Съединение, което да направи българите силни.

Както и да е, говорехме си за коне.

Имаме също така и трети кон, натоварен със символно значение. Това е конят пред Общината в Ловеч. Тия ловчанлии са странни хора, вижте защо. Те тоя конник си го наричат Мадурският конник, главно по две причини. Първо, да не си мислят ония от село Мадара (ударението на първото „а”!), че са уникални, и второ, защото конят имал силно подчертани качества, изискващи ударение на второто „а”; в случая, разбира се, „а” е трансформирано в „у”. Както виждаме, уговорката в началото за особената роля на ударението се изясни. Ако все пак нещо е останало неизяснено, повторете няколко пъти наименованието на ловешкия конник, натъртвайки на ударението „у”. И ако все още не е ясно, по-добре да си остане неясно в името на добрия тон и патриотичното възпитание.

Та си говорехме за коне. Великият Паганини на денталната хирургия, д-р Владимир Карастоянов, с гордост показваше античната кривокракост на българската кавалерия, което неизменно предизвикваше прилив на родолюбие у публиката и отляво, и отдясно – съответно родолюбието биваше придружавано от бурни, обединителни аплодисменти. Днес, ако докторът рече да покаже същото самочувствие, примерно в Парламента, където съединението ужким правело силата, сигурни сме, че няма да има аплодисменти. От залата просто ще се понесе едно тропане и „Уууу!”, понеже там отдавна няма ляво и дясно: всички са се съединили в името на други идеали, та Владе със своето кривокрако и конско родолюбие ще бъде бламиран. Някои казват, че тая промяна се дължала на страшния поглед на руския кон, разположен точно срещу Парламента на суверенната (!) ни република, ама това не е сигурно. Може би имат предвид някой руски самодържец пак, Александър II ли, друг ли… Кой знае, те там винаги си имат самодържец, който гледа страшно.

Е, Мадарският конник трудно ще ни служи още дълго за родолюбиви чувства – все пак е на повече от хиляда години човекът. Тоя с Освободителя пък - абсурд! Не само че не е български, ами и гледа страшно към суверенитета ни.

Остава ни Мадурския конник. Един, ама пък надарен, инат и нашенец! И нека и Освободителите, и Европа, да знаят: докато го има Мадурския – България ще я бъде!

П.п. Драги читателю, пак да ти кажа за Ловеч. Интересен град! Освен дето ни даряват с Мадурския си конник, те имат и един Мост за никъде. Тоя мост, драги читателю, води от центъра на града към едни скали и край! Няма повече накъде, защото скалите затварят изхода! Не ти ли прилича на символ на Великия преход на България от социализъм към демокрация? Има и още чудесии там… Някой път ще разкажем и за тях.