Учителите да ни простят и да работят!

Всъщност проблемът с ромските деца далеч не е ромски

– той е национален, а вече става и международен. В този смисъл наивно е да го представяме като етнополитическа тема за скандали в Дупница.

Да тръгнем от самото начало, за да разберем края. Имаше поговорка – „Който се учи, той ще сполучи“. Отдавна тая поговорка звучи смехотворно. По магистралите хвърчат поршета и джипове, управлявани от мускулести момчета с основно образование или от бърнести силиконки порода „Кен Лий“. Дали сполуката им се дължи на училището? Има и брилянтинени, лъскави паркетни лъвове, с дипломи за каквото се сетиш. Купени дипломи, просто „вишисти“ за протокола, не че много са им притрябвали тия дипломи. И те са сполучили. Залягали са над изпитите в университета ли? Ба, дреме им за университета. Далавери, далавери пич! В същото време пенсионирани преподаватели си броят стотинките за кисело мляко.

Децата гледат и се учат. И нашите, и ромските. Сметката е простичка: Да си налягам ли парцалите двайсет години, за да се изуча, че да мизерувам после още четиридесет? Или да следвам пътя на ония с джиповете, че мене пък да ме следват силиконките?

Да, за такава проста сметка не се изисква и основно образование. Не се изисква и мнението на оня неудачник, даскала.

Е, в какво са ни виновни циганите?

Дотук ясно. Сега да включим в оркестъра и циганските кларинети. При тях е още по-ясно! Преди да учат, те искат да ядат! По-рано искаха и да работят, ама вече не щат (виж по-горе). От работа файда няма, баце: кражба и това е! А ние ги натискаме и да се учат... И като се инатят, ги пъдим по формулата „От циганин нищо не става!“

А световноизвестният кардиохирург Александър Чирков е ломски циганин...

Не се чуваме какво говорим, ама смятаме, че сме прави, нали?

Има едно такова учено понятие – „спонтанна сегрегация“. Това е, когато един директор примерно привлече голямо количество циганета, за да увеличи бюджета си („Парите следват ученика!“ – проблясък на бившия министър Даниел Вълчев), и когато циганетата залеят училището, българчетата почват да бягат. Качеството на обучението рязко пада. Училището става „циганско“ – тоест, циганчетата сами са се сегрегирали. (Продължавам да се чудя откъде се пръкна тая дума „сегрегация“ – това е просто „отделяне“ по някакъв признак! В случая – по етнически признак. Именно в резултат на това отделяне се стига и до следващата форма – дискриминацията). Така процесът става завършен и необратим. В Дупница има вече две-три училища с подобна съдба, и други две-три, полагащи панически усилия да не ги сполети същото. Учителите смятат, че са напълно изхабени психически. А да ви кажа ли какво става примерно в един подобен град – Бяла Слатина? По информация на проф. Илона Томова: Там преобладават циганите-калайджии. Сред децата им вече има 70 висшисти, а други 30 следват в български и европейски университети. Малките ходят на училище редовно, не крадат. А, да: Чирков е от семейство на ломски калайджии.

Как става тая работа?

Да видим. Харалан Александров (социален антрополог) уверява, че ромите всъщност искат да се образоват. Тоест, проблемът не е в етноса, а „в българската образователна система, която има свойството да възпроизвежда социалните неравенства. Вместо да ги намалява, тя ги увеличава“. Роми, които са поработили на Запад, вече се чувстват по-уверени и у нас, защото мултикултурната среда там ги „спасява от стигматизация“ – казва Х. Александров. Такива хора напускат гетото, а понякога, за съжаление, и България.

Е, та в какво са ни виновни циганите?

В Дупница тази тема предизвиква разгорещени дебати, които все повече се ожесточават. Чух реплики в смисъл, че и баба знае да говори общи приказки, важното е да се посочи изход. За входовете и изходите в държавата са избрани или назначени хора, на които това им е работата. Но няма лошо да се чуе някоя идея и от електората, включително и от журналистите, колкото и да е удушена тая професия напоследък.

  • Осигурете на училищата специализирана педагогическа помощ! Психолозите обикновено не могат да се справят, защото се сблъскват с неспецифични проблеми. Връзката на училището със съответните служби в МВР трябва да е приоритетна, бърза и ефикасна.
  • Осигурете на училището пари за лекторски на учители, които знаят ромски език! Това ще приобщи ромските деца към обучението – като начало в извънкласни форми. Разбира се, тези учители ще носят своята отговорност за ефекта от работата си.
  • Създайте временни ромски паралелки! Нека децата пеят цигански песни, нека слушат цигански приказки! Нека учебният материал бъде онагледяван с „цигански“ примери. Постарайте се след известно време тези паралелки да се влеят в „нормалните“.
  • Осигурете пари за допълнително обучение по български език. Идва лято – осигурете летни занимални и курсове, свързани с типично цигански обичаи, но изпълнени в български дух. История – български царе, цигански приказни герои, филми. География – циганите по света, циганската музика (къде е Индия?).
  • Учителите – не се отнасяйте към този проблем нито емоционално, нито формално. Проблемът е толкова сериозен, отговорен и спешен, че е в състояние да компрометира благородната ви професия – разбира се, не по ваша вина. Простете на началниците си и спасявайте положението! Няма да е за сефте.

Звучи окуражаващо: в университетите има доста ромски студенти, които се радват на дружелюбно и равноправно отношение от страна на българските си колеги. Бихме могли да се хванем за тази тънка нишка.

Във всеки случай циганите не са ни виновни за циганията в държавата. Циганетата по училищата пък още по-малко: просто училището е отражение на живота.

Когато поговорката, дето я споменахме в началото, почне отново да действа, ще имаме деца в училището. Засега – празноглави мускуляги и Кен Лий.