Българската цигания с „Ромското включване“*

Попарата, която лекомислено дробихме

в продължение на почти трийсет години, сега ще си я сърбаме. Европа ни помоли предприсъединително да си интегрираме малцинствата, което означава да ги приемем в обществото – както с правата им, така и със задълженията им. За целта Европа ни даде пари. Ние усъвършенствахме програмата „Десетилетие на ромското включване“ (как - вижте по-долу, б.а.), после дадохме част от парите на едни пъргави цигани, като строго им заръчахме да правят, да струват, но в махалата да гласуват както ние кажем. Те купиха по някое кюфте, с останалите пари станаха барони и си вдигнаха мраморни къщи. Простите цигани си останаха прости цигани, изядоха кюфтетата, гласуваха правилно и се научиха да чакат. Догодина, добър е Господ, пак ще има избори. Междувременно правеха онова, за което грамотност не се иска:

деца и кючеци.

Десетилетието вече го няма, няма ги и парите. Неграмотните циганета станаха неграмотни родители и на свой ред започнаха да произвеждат неграмотни деца.

Сега, когато държавата (министерства, отдели, премиери, министри, партии, шефчета отдолу догоре) се провалиха тотално в бизнеса с „ромското включване“, когато им припари проблема с лавинното нарастване на неграмотни деца с безработни (поради неграмотност!!!) родители, те

прехвърлиха проблема върху учителите!

Учителите, които допреди година получаваха заплати, колкото да си купят химикалки, за да се справят с купищата бумащина, спусната им за попълване „отгоре“! Учителите, на които постоянно им скърцат със зъби да не пишат двойки и отсъствия, защото лошо им се пише! Учителите, които не смеят да повишат тон на обикновен келеш, който играе кючек на чина, защото баща му може да купи училището, а майка му може да влезе в клас и да бие наред!

Държавата, драги читателю, държавната администрация - отгоре додолу!, насади в небрано лозе

най-беззащитната част от образователната система – учителите!

Чиновниците си съчиняват документацията, инспекторите разнасят чантите си по тлаки и по седенки под формата на съвещания, министрите се упражняват в красноречие и краснопис, спускайки указания и стратегии, украсявайки министерските си биографии... В резултат на всичко това ние сега правиме анкети. Да возиме ли циганетата на училище или да не ги возиме. С патрулки ли да ги возиме или ще им наемаме файтони. С бъклица ли ще ги калесваме или ще разчитаме на научен интерес от страна на неграмотните им родители...

Районираме каквото е останало от учениците, дърлим се помежду си, бутаме циганетата далеч от нашия двор, защото ни провалят успеха. И се пазим като дявол от тамян от пустата учена дума „сегрегиране“. Да, ама и  министрите зарязаха благодушното си лицемерие и се изплашиха от крокодилските яйца, които те и собствените им „специалисти“ излюпиха! Удариха го на молба: драги учители, оправяйте се както можете, само пазете тишина!.. Делете си циганетата както искате, само че ги наричайте „ромски деца“ и изобщо, дайте да не се излагаме. Вие не им пишете двойки, ние зорлем ще ги правим студенти, сещате ли се?

А ромските деца, циганетата, са деца като всички деца!

Невероятен позор и цинизъм е да си ги пробутваме едни на други като бракувана стока! Ама това са трудни деца, това са трудни семейства, това е труден етнос – ами трудни са,

къде са парите от ромските включвания?

Къде са партийните програми, къде са гражданските инициативи, подкрепени от всевъзможни грантове и фондации? Няма ги. Има баронски къщи, специалисти по купуване на гласове, Гиздос-маалета и други политикански отпадъци. Има трийсет години безсрамен етнополитически бизнес, има и едни циганета, които никой не ги ще.

Драги читателю, стига да поиска, държавата има инструментариум да се справи с тоя проблем незабавно. Може просто да си плати за досегашния гяволък и да задели част от  парите, спечелени многомандатно чрез неграмотния цигански вот – за допълнително възнаграждение на допълнителен учителски труд, срещу допълнителна отговорност. Може да позволи на учителите да си гледат работата и да не ги плаши с уволнение, ако успеваемостта спадне: нека пишат двойки, колкото трябва. Тоест, държавата може да инвестира в образованието на народа си**.

В Берковско, като питат някой мързеливец може ли да работи, тарикатът вика „Мом! Мом, ама не щем!“. Може, ама не ще.

Може, може и държавата. Ама...

-------------

*Все пак да имаме предвид, че „Ромското включване“ не е българско изобретение, а част от международна програма. Побългарено е само в частта по усвояването на парите. Е, и съответно го напълнихме с глупости. Как ви звучи: „Преместване на децата извън ромските квартали и закриване на етнически обособените детски градини и училища при осигуряване на необходимия транспорт и зачитане на желанието на родителите“ Като как са я смятали тая работа с преместването на децата? И отгоре на всичко - ще ги местят със "зачитане на желанието на родителите" Ами родителите къде ще преместят? И сега, драги просветници, ко праим с непреместените ромчета?

**Да припомним: След Втората световна война победената и опустошена от атомни бомби Япония заделя 45% от бюджета си за образование. Затова сега Япония е Япония. България отпуска малко над 3 %.