Откриха труп на мъж в Дупница, ул. Страхил войвода 27

А, па ние си го знаеме!

Снощи, 19 април, към 21 часа на живеещите в блока им направила впечатление особено силната миризма на разлагаща се плът. Локализирали апартамента, откъдето се разнасяла вонята, но вратата била заключена. Всъщност всички знаели, че там живеел психически болен мъж. Потърсили помощ от полицията. Разбира се, униформените намерили възможност да дойдат след около час, въпреки предположението на съседите, че се касае вероятно за смърт. След отварянето на вратата се оказало, че мъжът действително е починал; под трупа имало засъхнала кръв, а миризмата в апартамента била ужасна.

В жилищния блок има залепен лист с телефонен номер на полицията - за по-оперативна връзка в случай на нужда. Разбира се, номерът се оказал сбъркан, трябвало да има не една, а две петици.

Полицаите рекли на комшиите, че вероятно ще се наложи да се пише протокол, та ако обичат да почакат. Комшиите чакали до среднощ, но протокол, разбира се, не бил написан.

Полицаите споделили, че тоя е освидетелстван, ние си го знаеме, и социалните го знаят. Но независимо от това освидетелстваният редовно пикаел по стълбището, пукал и режел гумите на съседите, размахвал газов пистолет. Разбира се, всичко това се случвало в същото време, когато и полицията, и социалните са „си го знаели”.

Вероятно са „си го знаели” и това, че хората в тоя апартамент са били наследствено обременени психически. Бащата се самоубил доста атрактивно – полял се с бензин, след което се хванал за кабелите на бойлера. Майката починала преди близо година. Братът умрял при подобни загадъчни обстоятелства.

Случаят ще мине в статистиката. Убийство или самоубийство – разликата би била огромна, ако не беше отношението „ние си го знаехме”.

Комшиите просто са извадили късмет, че пистолетът е бил газов, а не истински, просто късмет.

Ама това ние си го знаеме, нали?