Три тунела и река прорязват баира!

Затваря се временно движението, но не и темата

Официално оповестената за учението тема „Организиране и управление на силите и средствата при възникнали свлачищни процеси, предизвикали ПТП с последващ пожар” в тунела при Дупница (Главен път Е 79) всъщност поставя въпроси.

Строителството на този тунел започна още през 80-те години, но свлачищният терен спря работата . Вътрешната (откъм баира) тръба все пак беше пусната в експлоатация, но съседната дълго време не посмяха да я довършат – пропука се железопътният тунел.

Договорът за дострояването на този тунел е от 2004 г. и е сключен между българската държава и турския консорциум „ТИНСА – ЕРКО”, като съгласно този договор България трябва да изплати на изпълнителя 4.4 млн. €. В процеса на изграждането обаче себестойността на обекта нараства с почти 50% (над 2 млн.€). Още по време на строителството тунелът започва да дава дефекти (пукнатини), което налага да се правят допълнително укрепителни работи. Укрепителните работи се извършват отново от турския консорциум и се заплащат от държавния бюджет. Контролът по строителния процес обаче се извършва от британската инженерингова фирма „Мот Макдоналд”, в чиито подразделения работят близки и роднини на заместниците на скандално уволнения шеф на пътния фонд Веселин Георгиев (сагата „Батко и братко”). По такъв начин

конфликтът на интереси

при строителството на толкова отговорен пътен обект не само обяснява оскъпяването му, но и го превърна в тема за постоянни грижи. Когато за пореден път „позакърпваха” вече функциониращата тръба, министър Гагаузов се опитваше да внесе спокойствие („няма аварийна ситуация”, „няма такова нещо като едва ли не да падне тунелът”).

Тунелът не падна, но и до днес няма достатъчно осветление, периодично се появяват пукнатини и въпреки че се следи непрекъснато, всички знаем, че баирът над него не е стабилен, а с железопътния вече станаха три тунела. Точно на същото място градът се стеснява до 300-400 метра, там е и коритото на река Джерман. Евентуално свличане на едната тръба би повлякла и другите, а това от своя страна ще превърне терена в огромен язовир (отсреща е Дренски рид).

В никакъв случай не твърдим, че такава опасност реално има.

Просто би трябвало за обект с толкова застрашителен потенциал резултатите от наблюдението му да са публично и периодично оповестявани, а поддържането му, включително осветлението, да е перфектно.