Сантиментална история на града Дупница

 

За благоустрояването на този славен град са допринесли най-вече първобитните хора, но за това ще си говорим по-подир, както обичаше да казва един дупнишки шахматист, докато си подреждаше фигурите. Ще споменем с добра дума и по-първите граждани, но и това ще стане по-подир. Траките също много се постарали в благоустрояването, като за целта открили гейзер с минерална вода и нарекли извора Германея; но не в чест на Германия, защото такава държава ще се появи след повече от хиляда години (нищо лично, фрау Меркел!), а просто защото „герман” значело „извор”. Трябва да кажем, че германеята станала известна на античния свят с две прелестни достойнства: първо – че водата миришела на развалени яйца, и второ – че се намирала на два часа път от града Тобиница (имайте търпение; това всъщност е днешният Дупница, но не миризмата на водата е прекръстила Тобиница в „Дупница”, ще се убедите в това по-подир). Тоест, забелязваме, че въпросната Тобиница се споменавала като град, защото имало там крепости; но! - никъде не се твърди, че тая ми ти Тобиница е възникнала като село. Щото не е!

Дупница, драги мои патриотични съграждани, винаги е бил град (нищо лично, уважаеми столичани, ама това Горубляне, това Драгалевци, това Овча и всякаква друга купел, това Манастирски и други ливади... А?).

Славен, горд и нещастен град е Дупница.

Все в тази връзка, драги съграждани, около миризливата му германея пък постепенно възникнало село Сапарева баня, което по-късно, когато първобитните хора, траките и османлиите се оттеглили от историческата сцена и дошли на власт соцкомунистите, било произведено и то в звание „град”. (Ако продължим връзката обаче, ще стигнем до Мацакурово и мацакурци – това пък е едно село, което днес се нарича Говедарци, не че е кой знае колко различно де. Та мацакурци били откъм самоковската страна на Рила, но между двете села се поддържало оживено дипломатическо, търговско и сватбарско сътрудничество – мацакурци много харесвали сапаревските моми. Днес Говедарци си е Говедарци, а Сапарева баня е курорт. А, обаче да не забравим: между мацакурци и Дупница не е имало и не може да има каквото и да било сътрудничество, сакън!)

Както и да е.

Та по-късно Тобиница станала Доупла, което означава дупка. Тая беля се извършила, когато френски благородници и пътешественици посещавали града (виждаме, че Дупница от най-дълбока древност си е един европейски ориентиран град; двойната наша освободителка Русия по това време имала неясни очертания и още по-неясна ориентация, а за Съветски съюз на никого още не му идвало на акъла – нищо лично, другари соцкомунисти!). Та френските благородници Луи дьо Заманя, граф Антоан-Франсоа Андреоси и Ами Буе в един глас занареждали, че по течението на реката Джерман (понеже идва откъм германеята, ако си спомняте!) има един град Дупка или Дупница, който става непроходим след силен дъжд. И си го казвали директно: не стига това, че целият град бил клекнал в една дупка, ами и улиците му били лошо поддържани и осеяни с дупки. Тоест, искали да кажат французите, това е Градът на дупките.

И така, стигнахме до позицията „по-подир”, както бяхме обещали.

Първобитните хора, както знаем, са живели през каменната епоха и са ни оставили това, което са имали: много камъни и малко грънци. По-късно към камъните сме добавили дупки и сме си основали цял град Дупница, сащисвайки европейската цивилизация с особената си инфраструктура. (Между другото, в епохата на соцкомунизма Дупница е наричан ту Марек, ту Станке Димитров. Еднакво нелепи експерименти, в резултат на което любознателният дупничанин, запознат с перуанската топонимия, измислил благословията „На Мачу ви Пикчу и комунистите!”, но това е друга тема.) С противоречиви чувства обаче отбелязваме, че дупчестата инфраструктура на града Дупница е запазена и до днес.

И така, както бяхме обещали, дойде ред за добра дума по адрес на дупнишките по-първи граждани и особено на кметовете, а най-особено – на преходните политически кметове от времето на прехода. Отстъпваме тая чест, уважаеми мои съграждани, на дупнишките шофьори; а както знаем, в града Дупница шофьорите и автомобилите са много повече от пешеходците. Та шофьорите твърдят, че в града Дупница и до днес няма нито една нормална улица, за което горещо благодарят на общинарите и лично на поредния кмет, като им пожелават щастие в смисъл на оня стар перуански връх Мачу Пикчу, ако се сещате какво искам да кажа.

Ето - виждате, че споменахме и кметовете на славния и нещастен град Дупница, когото имаме проклятието да обичаме (имаме превид да обичаме Дупница, разбира се!).

Когато запитали цар Фердинанд кое и е най-хубавото на столицата София, той отговорил: „Влакът за Виена!”.

Е, щом и царят си е мечтал да си бие камшика от София, тогава чудно ли е, че ние пък в Милано, Италия, си имаме цяла автогара „Дупница”, и полека-лека се преселваме там?