Преди да сте ги забравили!

Преди окончателно да ви е писнала темата

за избягалите рецидивисти, обърнете внимание на една подробност, която засега много-много не се коментира. И имайте предвид, че съответните служители са впрегнати в една основна задача: темата да ви писне окончателно и да не искате повече да чуете за нея. Да я приемете за изолиран случай.

Коментарът, който следва по-долу, е направен специално за сайта NEWS13.bg от специалист на достатъчно високо ниво в системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН), ангажиран с достатъчно конкретна и достатъчно вътрешна информация.

Разбира се, засега най-важното е случаят да бъде забравен. Грешка е да се заостря вниманието върху незначителни подробности – чистачката ги била подгонила, надзирателят не успял да си извади пистолета, пък затворникът имал пистолет, разговори за т.н. „зона на сигурност”… Да, имал е пистолет, който при хлабавия режим в затвора би могъл да бъде вкаран по десетки начини – тоест, проблемът не е в пистолета, а в режима. Телефони за координация на бягството с външни помагачи – ами затворниците имат право да говорят по телефона – колко му е да съгласуват действията си!

Въпросите, чиито отговори засега се избягват, са няколко.

  • Първо – какво правят затворници с дълги присъди и предупреждения за готвено бягство в стаята за получаване на техника?
  • Второ – как са се добрали до стаята, минавайки през скенер и ръчен металотърсач с пистолет и нож в джоба?
  • Трето – защо гишето е отключено?

Всичко това говори за престъпна немарливост, ако не и нещо по-лошо, от страна на личния състав – отдолу догоре! Има, разбира се, още въпроси, на които няма да получим отговор. Но подобни случаи има много, това е тенденция. Личните ми наблюдения са, че от години насам нещата са такива, няма подобрение и не очаквам такова, ако не смятаме временните, кампанийните акции по „набиване на канчетата”. Положението е драматично, да не кажа трагично! И проблемът не е в ниското заплащане, както се опитват да го изкарат, или поне не е най-важен. Порокът е системен. Сега най-важното е министърът да запази поста си, някои началници – също. Това е положението.

П.П. „Стая за получаване на техника” е помещение, където лишените от свобода могат да получат от близките си телевизори, аудиосистеми и радиоапарати, но не и телефони. Достъпът до това помещение би трябвало да бъде строго контролиран.