Карай, како, на къмпинг „Друсалка” сме всички…

Случиха се разни неща, с различни последици.

Беше нещастен петък 13, в Сирия гръмнаха стотина ракети „Томахоук”, в резултат на което имаше трима ранени. В България не гръмна нищо, но загинаха десетина души и бяха ранени други трийсетина. С други думи, ако Америка, Великобритания и Франция, взети заедно, бяха решили да гръмнат тия ракети в България, ние може би щяхме да се отървем с трима ранени… Сами се изпотрепахме, драги мои.

Странна държава. Странни странници сме ние в странна страна, дето вика Робърт Хайнлайн, ако си спомняте.

Да бяхме примитивно племе – иди-дойди, ама имаме писани закони. Изобщо ние сме просветени и много обичаме да пишем закони – още от кана Крума Страшния. Ама не ни бива в четенето. Тия дни чухме от Ивайло Константинов, помните го, беше ни и депутат, и председател на ОбС, че в неговата фирма „Юнион Ивкони” вече цяла година имат колани в автобусите, ама се явил проблем: никой не ги използвал и никой не ги проверявал. Та затова си пътували хората без колани. (Но „Злоупотребата не отменя употребата!” – римско правило!). Значи има писан закон, ама като не ги проверяват, какво да се прави… И цял автобус се обърна, та загинаха шест човека, други няколко се борят за живота си, други петнайсетина лежат по болниците. Човек да се чуди –

абе законите за проверяващите ли се пишат, или за изпълнение?

(Впрочем интересна работа: малко рено с някаква весела мацка забърсала странично петнайсеттонен автобус, та той СЕ ВДИГНАЛ НА ДВЕ КОЛЕЛЕТА, след което се катурнал в канавката. По законите на динамиката – това е невъзможно! Успоредно движещо се тяло, десет пъти по-леко от автобуса, при съприкосновение, а не сблъсък, да го преобърне напук на огромния жироскопичен момент на автобуса (95 км/ч.)! При това никой не забелязва, че предните колелета на автобуса СА ИЗВИТИ КРАЙНО ВДЯСНО, тоест – шофьорът рязко е навил волана НАДЯСНО, автобусът е ВЛЯЗЪЛ в канавката, при което се е обърнал! Просто човекът рефлективно се е опитал да избяга от удара вляво. А не го е ОБЪРНАЛО нещастното пиянде в реното… Както и да е – съдът ще каже.) Друга мацка, тя пък дрогирана до ушите, помляла с чорбаджийския си джип 10 (десет!) коли, които кротко си стояли отстрани. Няма милост – друс, друс, друс… Десет броя, како, на къмпинг „Друсалка” сме! Друг пък, карал работници с бус; тоя пък вместо девет души, качил двайсетина, един върху друг, та му гръмнала гумата. Така миличкият е осигурил още няколко трупа, а всички ние сме на друсалката.

Каквото и да си кажем сега, би било нелепо и, както правилно отбеляза Константинов по телевизията, след дъжд качулка.

Имаме писани закони, ама не ни бива в четенето. Искам да кажа – не ги бива главно проверяващите и катаджиите; явно те все още пренебрегват четенето и се концентрират в броенето.

Страшното е, че докато те броят пари, ние броим трупове.