Опит за празнична проповед

Възлюблени братя и сестри во Христе, нека побеседваме смирено и хвалебствено за  Господа нашего,

за мъчениците и за великия ден Великден, както и за Лазаровден, за Връбница и за Цветница също; аз, рабът Божи Лазар, скромно ви призовавам да се прегърнем сърцеоткровено  и да пийнем по една бира за здравето на всички тия неща.

Само по една.

Прочее, да си припомним как когато узряваше социализмът и всички прилежно се напъвахме, след като той узрее хубаво, да го превърнем в комунизъм, а църквата, поповете, мъчениците и празниците Господни не бяха на мода. Другарите ни учеха да славим с химни и тропари Сталин и Димитров, по-късно решиха, че Сталин нещо не бил съвсем читав, та да пеем за Ленин, обаче и за Димитров да не забравяме; а за влизане в църква ни изключваха от Комсомола. (Прочее, всички задължително ни правеха комсомолци, ама сигурен съм, че и до днес повечето от нас не знаят какво значи тая дума, а тя е руска, възлюблени мои, сложна дума; съставена е от съчетанието „коммунистический союз молодежы”, та както виждате, всички бяхме комунистически маладьожи, да не дава Господ, ама нейсе). Гергьовден беше Ден на овчаря, не като сега политическа партия, а Лазаровден си беше нищо работа, Цветница също. По селата само някой ако речеше да пийне по една душеспасителна ракия по случая и толкова. В текезесетата се готвеха за пролетна оран и се държаха речи как се води битка за народния хляб. Поповете хич ги нямаше във вярата Христова, па и зор не си даваха; обаче бяха усърдни в милостта си към другарите и Комсомола и не роптаеха.

После другарите зарязаха и Ленин, и Димитров, и Комсомола, след което вкупом влязоха в църква и се Богу помолиха за здраве и за берекет. И Бог чу молбата им, и както виждате – даде им берекет: кому милионче,  кому две, и все в правилните банки, да не ги сполети злополука и финансово оскърбление... После даде Господ Бог и чудеса: банките фалират с огън и жупел, а богатите и длъжници вместо да се обесят поради фалита, забогатяха добавъчно! Припомнете си, възлюблени: който има, ще му се даде още, а който няма – ще му се отнеме и това, което има! Чудни са делата Ти, Господи!

Тъй като съм Лазар, нека да си припомним, възлюблени братя и сестри, кого честваме на тоя светъл празник, Лазаровден. Лазар честваме, разбира се. Ама работата е там, че не знаеме точно кой Лазар. Сега, ако ви питам за кой Лазар става въпрос, вие радостно ще възкликнете, че за възкръсналия. Радуйте ся, възлюблени, ама не е така, имате много здраве.

Наздраве.

Та имало един Лазар, дето бил голям приятел на Господа нашего Иисуса Христа, и като му бил приятел, го посрещал и гощавал с каквото Бог дал. Дано проумявате какво казвам: с каквото Бог дал! Сиреч с това, което Бог дал на Лазаря, с това и Лазар гощавал Божия син. Така и до днес, и нине, и присно, и во веки веков – ти, ако си един депутат, примерно, молитствай пред Бога да даде на мене, да речем, обществена поръчка, па аз ще гощавам тебе с десет процента, примерно... Нали това Бог дал... 

Хлъц... Наздраве.

Като се върнал от едно пътешествие, Иисус намерил приятеля си умрял от болест; не се мъчил дълго Лазар, ама все пак умрял окончателно и съвършено, а Иисус пристигнал чак след четири деня. Тука трябва да кажем, че Лазар имал две сестри – Марта и Мария, а Иисус много ги обичал (и двете, ама особено Мария!), и видял, че скърбят и плачат. Веднага ги утешил (особено Мария!), след което се разпоредил никой да не скърби, а на Лазар казал „Лазаре, стани!”, и Лазар станал. Даже станал първия епископ на Китион - днешна Ларнака, абе нещо като областен управител станал. Така приятелството се превърнало в шуробаджанащина и конфликт на интереси, да ме прощавате. И пак се сещам за онова, което се случило с другарите след десети ноември: не се мъчили дълго и не ги сполетяла велика скръб, нито бедност сърцемъчителна. „Лазаре, стани!” - и те станали: кой министър, кой премиер, кому милионче, кому две... Ама това го казахме вече, айде сега наздраве.

Рекохме по една бира, ей, не прекалявайте.

Имало, прочее, и един друг Лазар, възлюблени дами и господа, исках да кажа братя и сестри. Тоя другият Лазар бил прост овчар, ама колкото прост, толкова и наивен и честен: с мъка спастрил четиридесет овчици и вече мислел за женитба, щото двайсет и осем лазарника му чукнали вече, когато се случила беда. Лазар бил личен момък, та някаква шавлива турска невеста се фръцнала покрай стадото му, кучетата я сдавили, та и поокъсали шалварките. Кадъната, като я било страх да каже на мъжа си къде е хойкала, веднага натопила нещастния Лазар, уж и бил посегнал. Турците взели присърце работата: горили го с железа, изболи му окото, изтръгнали му езика и все го питат, питат и го разпитват - ще приеме ли турската вяра. За кадъната разбрали, че няма кабахат (вина), ама като са се заловили веднъж с работата, поне да го вкарат в правата вяра. Обаче Лазар - прост, работлив и наивен, твърдо вярвал в своя Господ и не променил вярата си. Накрая го обесили.

Та тоя Лазар, възлюблени дами и господа, исках да кажа братя и сестри, просто си умрял. Вярно, че мощите му били благоуханни, ама нито възкръснал, нито станал епископ, нито нищо. Така си умрял и хората видели, че да си работлив и честен и да държиш на вярата си - кел файда... Господ си има и друга работа – най-много мъченик да те направи. Даже овчиците му си разделили помежду си другарите, а тия овчици Лазар си ги кътал за черни дни, нещо като пенсионен фонд, а тия фондове се крадат, възлюблени мои... Абе пиши го прост човек и това е. Впрочем именно тоя човек нарекли Св. мъченик Лазар Български – и правилно го нарекли, няма да е мъченик Люксембургски, ако ме разбирате... Исках да кажа, че щом сме българи, значи сме мъченици, ако Бог не ни е направил областни управители на Китион, ако ме разбирате... Наздраве, капнете малко на земята за вечна им памят на мъчениците. Малко казах де... Вееечнааая пааааамяааат...

Ей, чревоугодници излязохте... Казахме по две бири, а вие как ги подкарахте... Може и по една да казахме, не помня. А и вечная памят не биваше, празник е, не е погребение... Както и да е, радуйте ся, братя и сестри, то се видяло...

Такива ми ти работи, възлюблени мои дами... И господа, разбира се. Радуйте ся и веселете ся, па като дойде Връбница, късайте върба, късайте бръшлян и здравец, плетете венци и китки, да кичим глави и пушки... То аслъ на нас и главите, и пушките само за китка ни служат... Амин.