БомбаНдировка в центъра на Дупница

На подхода към Градската градина от години е монтирана плоча в памет на загиналите граждани от една бомбардировка. Камъкът минава за вечен материал; когато искаме нещо да се помни вечно, правим го от камък. Каменоделецът може и да е разбирал от занаята си, но определено правописът му е куцал. Истинската беда обаче е, че общинските чиновници по културата или имат нужда от диоптрични очила, или също имат проблеми с граматиката. А на тази плоча се слагат цветя, изразява се почит, правят се снимки за спомен...

За такава „бомбаНдировка” тетрадката на петокласник се украсява с червен химикал. А на общински чиновник, приел такава грешка, увековечена на камък?