Докато се почесваме отзад

Не помня дали когато са ни кърмили, процесът е бил наблюдаван от портрета на великия Сталин (по-късно на великия Ленин, а понякога на великия Димитров), но във всеки случай преди да научим българската азбука, ни се налагаше да запомним тези портрети. Тука например другарката детска учителка ни е осигурила военни моряшки шапки, назначила е капитан, пред когото да стоим мирно,  а отгоре над всичко е разположила иконата на Оня, който ни е дал щастливата възможност да му се кълнем във вярност. Учеха ни да наричаме Йосиф Висарионович „татко Сталин”, от което майките ни може донякъде и да са били поласкани, но бащите ни... Абе почесваха се сконфузено отзад и си траеха, това е положението. Щото в училище ни учеха и за подвига на Павлик Морозов; тоя пък, бидейки пионер, предал на следствените органи баща си – Морозов Трофим  Сергеевич, че се занимавал с кулаците и нарушавал линията на партията. „Не като син, а като пионер моля да бъде привлечен към строга отговорност моят баща, та в бъдеще и други такива да не крият кулаците.”! Осъдили бащата на пионерчето Павлик на десет години каторга, където човекът умрял.

Ще се почесваш отзад не, ами...

Таткото е Сталин, това е положението!

 На мястото на Ленин сега виси друг портрет. Ние, разбира се, продължаваме да се почесваме. Отзад.

Забележка: Историята с Павлик Морозов е истинска. Павлик живял в уралското село Герасимовка, което било просто едно бедно и гладно село – там изобщо нямало „кулаци”, т.е. чорбаджии. А като кулак се явявал родният дядо на Павлик, Арсений Кулугаев, с когото Трофим Сергеевич имал спор около една купа сено, ама преди това Трофим Сергеевич се оженил за друга жена, та дядото Арсений не му давал от своето сено... Добре, това е една досадно тривиална селска история, но като съзнателен пионер, предан на делото на Ленин и Сталин, Павлик ходел освен това заедно с другарката учителка по домовете на съучениците си и показвал къде хората са скрили незаконно хляба си. Ето, за тия си подвизи Павлик Морозов бил обявен от съветската власт за герой, а писателят Виталий Губарев възпял подвига му в повестта „Павлик Морозов”. Книгата, разбира се, е преведена на български език и редовно споменавана в българските училища като пример за пионерска чест. Разбира се, премълчава се фактът, че само няколко седмици след като бащата Трофим заминал на заточение, Павлик и негов осемгодишен братовчед  просто били заклани в гората от дядо му и друг, по-голям братовчед, за да вземат къщата. От своя страна дядото и бротовчедът били съдени и разстреляни. Такива истории, братски и любовни; нали ни учеха силно да любим и мразим... А в Русия и до днес съществува народна частушка (песничка):

На полу лежит ребенок.
Весь от крови розовый:
Это папа с ним играет.
В Павлика Морозова.

(Лежи на пода бебенце,

От кръвта е цяло розово.

Татко с него си играе

На Павлик Морозов).

Всичко това би трябвало отдавна да бъде забравено. Обаче не може: Павлик Морозов изчезна, но службите, които го обявиха за герой, са си тук.

Лазар Ильов