Тиква?

В градината на Христо Карастоянов

(дано го познавате, ако имате старичка кола – Господ е на автомобилите!), та в неговата градина изведнъж се роди тиква. Ама тиква с послание! Не се впускайте в политически алегории, говоря съвсем сериозно. На тиквата ясно е изобразен мъж в антично облекло, вдигнал ръце в молитвена поза. Фигурата е ориентирана правилно, в естествено вертикална посока, скромно разположена сред изсъхнали треви и стари греди. Имате свободата да приемете появяването на този образ като игра на природата, но имате и задължението да уважавате преклонението на вярващите.

За любителите на подробности: За тази градина до неотдавна се грижеше майката на Христо - най-праведната и най-усмихната жена на света – баба Радка, лека ѝ пръст. Когато ни гълчеше за глупостите, които правехме, тя пак се усмихваше кротко и обичливо…

Както и да е. Тиквата вероятно ще си отиде по реда, ще изчезне загадъчното послание заедно с нея. Но задават се християнски празници – не вдъхновени от конюнктурни политически амбиции, а празници на милосърдието, на саможертвената любов и на смирението. Погледнете отново фигурата. Чудо ли е, послание ли е или случайност – няма значение. Важното е, че ще се замислите…