Зеленчуци който не яде…

Тия дни в социалните мрежи се чу отново познатия рефрен : в Кюстендил гостува опера, а  Дупница се радва на кикбоксьорски купон.

С уговорката, че кикбоксът е уважаван спорт по целия свят, че имаме прекрасни мъже и дами – европейски и световни шампиони в силовите спортове, че имаме световноизвестни спортни клубове, чрез които светът се запознава с българската култура – с тази уговорка се присъединявам към справедливия протест. Но въпреки гостуващата в Кюстендил опера (някой съвсем точно отбеляза смазващата разлика в културните отдели на общините в Дупница и Кюстендил!) ще си позволя малко официална статистика. В Париж (2.1 милиона жители) действат повече от 300 театъра. В България (около 7 милиона електорални жители) има 75 действащи театъра. Е, Дупница се явява една представителна извадка, нищо повече. Нисък поклон на безпомощна признателност: за държавните и общинските ни ръководители – или добро, или нищо. В случая – нищо, ама от сърце.

Новият общински председател вече даде заявка за културните си интереси. Още преди да бъде избран, проведе завидна с енергията си кампания за откриване на бюст-паметник на Невена Коканова , лично подпомогна кампанията  и успя. Дали ще успее и да доведе общинския министър на културата поне до фоайето, за да му обясни какво е театър?

Не ни върви с министрите на културата – изобщо и в частност…