Апостоле…

Твърде  наивний и високоуважаемий Василе Левский, блаженопочивший мой господине!

Сторихме я чистата и святата республика, за республиката нямай кахър, приятелю мой жаркий! Хелбетя, ний в старанието си за тая чиста и свята республика си турихме за премиер един цар, па и той скоро кандиса: келепир има  в тая работа, санким, и той не е будала! Па и по-инакви господа туряхме за премиери, ама нейсе, запуши я… И ний сме патриоти, знайш, ама и ний не сме будали… Знайш ли какво ще ти кажа аз тебе? Ти, ти, приятелю мой жаркий, ти излезе будала. Покорна главица сабля не я сече, чувал ли си я тая приказка? С кой акъл ти, дяконе, тръгна да буниш раята и да събаряш султанската царщина? А? Па тая ми ти рая, приятелю мой, си остава рая – и при султана, и при республиката! Ти това знайш ли го? Туй комитети, въстания, реформи, избори – туй вятър работа, брате, кача алърсън! И на бесилото, наивний мой приятелю жаркий, те окачи не султанът, а ветрогонците! Чорбаджи Иванча Хаджипенчович, комуто гостува в къщата да го умоляваш да подпомогне  освобождението  – знайш ли го? Та чорбаджи Иванчо те качи на бесилото, драгий мой приятелю наивний. А после твоето обесване и после нашето Освобождение стана големец на чистата ти и свята республика и си вдигна къща на два ката къде? На сто и петдесет разкрача от бесилото ти! Ами Димитър Общият? Когото ти наричаше „брате”, борецът за республиката?

Веке ще ги знайш!

Та за республиката, за чистата и святата, блаженопочивший мой приятелю и дяконе Игнатие, високоуважаемий мой господине Левский. Сторихме я, ама ветрогонците пак като едно време: инициативни комитети, реформи, избори, салтанати… Сега да е жив Иванчо чорбаджи, ще си снеме феса и темане доземи ще ни чини: купуваме, продаваме, заменяме и на лизинг отдаваме бюлетини. Вършим престъпления, хелбетя – така го пише в Закона на республиката, чистата и святата. А почитаемото правителство седи на трона си  и не му пука – него родната полиция го пази.

Апостоле??