Съсипаха я тая държава!

Имам един приятел, бяхме войници, танкисти там, в един полк, няма да ви кажа кой, защото е военна тайна.

Шегувам се малко злобно, защото полкът имаше номер, а нямаше адрес, та гаджетата ни пишеха писма на номер; разбира се, накрая им писваше и взеха да се срещат с реално съществуващи момчета, а не с остригани тайни номера. Както и да е, темата сега е друга.

Приятелят ми дърпаше цигари като дърта циганка, макар че имаше благородническа титла – викахме му барон, граф, сър или така някак, няма да ви кажа. В резултат на цигарите ли, на титлата ли – господинът се сдоби с рак на белите дробове. Рекохме си – е, сър, това е положението… У нас няма здравеопазване, лекарите са зад граница, съсипаха я тая държава, братко, та… Стара служба сме, танкисти, воля, дух, в главата кух, нали помниш… Абе карай сега, няма да живееме с костенурките…

Въпреки благородническата си титла графът (сърът, баронът) е обикновен човек, та не можеше да се надява на особено внимание от страна на медицината.

И ето какво стана.

Благородникът мина през невероятни изследвания, скенери, технически и технологични чудесии, кое от кое по-скъпо. Накрая го подложиха на хирургична операция, със специални (персонално подбрани!) инструменти отстраниха карцинома, лекари специалисти денонощно го наблюдаваха и го съветваха приятелски сега какво да прави, сестри дежуреха до леглото му (спомням си Ботев – една му с билки раната върже…) и така нататък. Питам го сега – господин графе, абе имаме ли медицина в България?

  • Имаме вълшебни доктори, имаме медицински фокусници, имаме всичко! – въздиша баронът.
  • Ама сигурно те занулиха финансово, а?
  • А, занулили са ме… Цял живот да бях спестявал, нямаше да мога да платя тая операция. Касата плати всичко.
  • Бегай бе, нали я съсипаха тая държава!
  • Съсипахме си я сами. Сега просто мрънкаме, вместо да се засрамиме. Срам ме е от лекарите и сестрите, и аз съм разправял глупости за тях.

Бившият танкист, а сега благородник, вече не поглежда към цигарите и срамежливо обича родната медицина. А ние, които се надяваме да не минем по неговия път, продължаваме да мрънкаме, съсипвайки държавата си. Просто не разбираме, че покрай нея съсипваме и хората си.