КДК – Дупница, да го кажем ясно!

Политическата независимост на Клуба на дейците на културата е необходима по няколко причини.

Преди всичко изкуствата в частност и културата изобщо имат трайно, исторически базисно влияние върху обществото, предпоставят израстването на гражданите като негови творци. Идеологическите, т.е. политическите, т.е. партийните съображения в хода на държавното управление имат преходен, мандатен или конюнктурно обусловен характер, което означава, че са функционално зависими от степента на развитие на обществото. Следователно политическата зависимост на културните дейци би била неестествена като явление и обратно движение като посока. Да нарисуваш портрета на актуален в момента политически лидер – рисуваха Сталин, Ленин, Мао, Георги Димитров, Тодор Живков, сега продължават да рисуват Ким Чен Ун. Да пееш хорово „Партио любима, ти води ни все напред! Сталин – твойто име знаме е навред!” – това не е минало: спомняме си знаменитата Оратория на Абрашев в чест на Симеон, както и фанфарната му Увертюра по случай поканата към България за член на НАТО. Да не говорим за Веселин Маринов с неговия полицейски химн в прослава на приятеля му, тогава министър на вътрешните работи Цветан Цветанов; химнът гузно беше прибран под дюшека, а Цветанов първо си купи частен асансьор, после настойчиво беше помолен да се махне от очите на ментора си. Вече знаем каква е стойността на това „изкуство” и неговият срок на годност: с изгонването на поредния политик изчезва и портрета му.

Всъщност това е основната идея на Клуба на дейците на културата в Дупница. Техническите възможности за функционирането му ще бъдат съобразени с действащите закони, но първото и неотменимо условие на членуващите творци ще бъде да защитават правото си на абсолютно свободно творчество, а на интелигентните им съмишленици – да осигуряват условия за това.

Лазар Ильов