Те владеят английски, френски или немски, не ги притесняват някогашните берлински стени, смъртоносни гранични кльонове и железни завеси. Боравят свободно с техника, за която едновремешните ЦРУ и КГБ- шпиони можеха само да мечтаят. Не им пука за червените бабички, за сините боклуци, за предателите, за ренегатите и за катехизисно дрънчащия партиен патриотизъм. И не е вярно, че не обичат България – обичат я въпреки нашето старание да правим всичко по силите си, за не се чувстват добре в нея. И не е вярно, че са мързеливи, безотговорни, необразовани и лишени от идеали, тъкмо напротив: българската държава има упоритото щастие да разполага с невероятно умни, изобретателни млади хора. Те са по-умни от нас и докато ние се мъчим да ги приобщим към парцелираната си история, те се опитват да управляват живота си.

Не ги подкокоросвайте, другари и господа, да следват овехтелите ви представи за класова и всяка друга политическа непримиримост.

Децата ви вече тихо ви мразят – знаете ли това?

Каквото са написали на ръцете си, важи както за „Народния съд”, така и за всяко друго насилие над човека, дори и маскирано като обикновена корупция или даже загрижена представителна демокрация.

 

Лазар Ильов

 

За благоустрояването на този славен град са допринесли най-вече първобитните хора, но за това ще си говорим по-подир, както обичаше да казва един дупнишки шахматист, докато си подреждаше фигурите. Ще споменем с добра дума и по-първите граждани, но и това ще стане по-подир. Траките също много се постарали в благоустрояването, като за целта открили гейзер с минерална вода и нарекли извора Германея; но не в чест на Германия, защото такава държава ще се появи след повече от хиляда години (нищо лично, фрау Меркел!), а просто защото „герман” значело „извор”. Трябва да кажем, че германеята станала известна на античния свят с две прелестни достойнства: първо – че водата миришела на развалени яйца, и второ – че се намирала на два часа път от града Тобиница (имайте търпение; това всъщност е днешният Дупница, но не миризмата на водата е прекръстила Тобиница в „Дупница”, ще се убедите в това по-подир). Тоест, забелязваме, че въпросната Тобиница се споменавала като град, защото имало там крепости; но! - никъде не се твърди, че тая ми ти Тобиница е възникнала като село. Щото не е!