Не помня дали когато са ни кърмили, процесът е бил наблюдаван от портрета на великия Сталин (по-късно на великия Ленин, а понякога на великия Димитров), но във всеки случай преди да научим българската азбука, ни се налагаше да запомним тези портрети. Тука например другарката детска учителка ни е осигурила военни моряшки шапки, назначила е капитан, пред когото да стоим мирно,  а отгоре над всичко е разположила иконата на Оня, който ни е дал щастливата възможност да му се кълнем във вярност. Учеха ни да наричаме Йосиф Висарионович „татко Сталин”, от което майките ни може донякъде и да са били поласкани, но бащите ни... Абе почесваха се сконфузено отзад и си траеха, това е положението. Щото в училище ни учеха и за подвига на Павлик Морозов; тоя пък, бидейки пионер, предал на следствените органи баща си – Морозов Трофим  Сергеевич, че се занимавал с кулаците и нарушавал линията на партията. „Не като син, а като пионер моля да бъде привлечен към строга отговорност моят баща, та в бъдеще и други такива да не крият кулаците.”! Осъдили бащата на пионерчето Павлик на десет години каторга, където човекът умрял.

Ще се почесваш отзад не, ами...

Таткото е Сталин, това е положението!

 На мястото на Ленин сега виси друг портрет. Ние, разбира се, продължаваме да се почесваме. Отзад.

Забележка: Историята с Павлик Морозов е истинска. Павлик живял в уралското село Герасимовка, което било просто едно бедно и гладно село – там изобщо нямало „кулаци”, т.е. чорбаджии. А като кулак се явявал родният дядо на Павлик, Арсений Кулугаев, с когото Трофим Сергеевич имал спор около една купа сено, ама преди това Трофим Сергеевич се оженил за друга жена, та дядото Арсений не му давал от своето сено... Добре, това е една досадно тривиална селска история, но като съзнателен пионер, предан на делото на Ленин и Сталин, Павлик ходел освен това заедно с другарката учителка по домовете на съучениците си и показвал къде хората са скрили незаконно хляба си. Ето, за тия си подвизи Павлик Морозов бил обявен от съветската власт за герой, а писателят Виталий Губарев възпял подвига му в повестта „Павлик Морозов”. Книгата, разбира се, е преведена на български език и редовно споменавана в българските училища като пример за пионерска чест. Разбира се, премълчава се фактът, че само няколко седмици след като бащата Трофим заминал на заточение, Павлик и негов осемгодишен братовчед  просто били заклани в гората от дядо му и друг, по-голям братовчед, за да вземат къщата. От своя страна дядото и бротовчедът били съдени и разстреляни. Такива истории, братски и любовни; нали ни учеха силно да любим и мразим... А в Русия и до днес съществува народна частушка (песничка):

На полу лежит ребенок.
Весь от крови розовый:
Это папа с ним играет.
В Павлика Морозова.

(Лежи на пода бебенце,

От кръвта е цяло розово.

Татко с него си играе

На Павлик Морозов).

Всичко това би трябвало отдавна да бъде забравено. Обаче не може: Павлик Морозов изчезна, но службите, които го обявиха за герой, са си тук.

Лазар Ильов

Те владеят английски, френски или немски, не ги притесняват някогашните берлински стени, смъртоносни гранични кльонове и железни завеси. Боравят свободно с техника, за която едновремешните ЦРУ и КГБ- шпиони можеха само да мечтаят. Не им пука за червените бабички, за сините боклуци, за предателите, за ренегатите и за катехизисно дрънчащия партиен патриотизъм. И не е вярно, че не обичат България – обичат я въпреки нашето старание да правим всичко по силите си, за не се чувстват добре в нея. И не е вярно, че са мързеливи, безотговорни, необразовани и лишени от идеали, тъкмо напротив: българската държава има упоритото щастие да разполага с невероятно умни, изобретателни млади хора. Те са по-умни от нас и докато ние се мъчим да ги приобщим към парцелираната си история, те се опитват да управляват живота си.

Не ги подкокоросвайте, другари и господа, да следват овехтелите ви представи за класова и всяка друга политическа непримиримост.

Децата ви вече тихо ви мразят – знаете ли това?

Каквото са написали на ръцете си, важи както за „Народния съд”, така и за всяко друго насилие над човека, дори и маскирано като обикновена корупция или даже загрижена представителна демокрация.

 

Лазар Ильов

 

За благоустрояването на този славен град са допринесли най-вече първобитните хора, но за това ще си говорим по-подир, както обичаше да казва един дупнишки шахматист, докато си подреждаше фигурите. Ще споменем с добра дума и по-първите граждани, но и това ще стане по-подир. Траките също много се постарали в благоустрояването, като за целта открили гейзер с минерална вода и нарекли извора Германея; но не в чест на Германия, защото такава държава ще се появи след повече от хиляда години (нищо лично, фрау Меркел!), а просто защото „герман” значело „извор”. Трябва да кажем, че германеята станала известна на античния свят с две прелестни достойнства: първо – че водата миришела на развалени яйца, и второ – че се намирала на два часа път от града Тобиница (имайте търпение; това всъщност е днешният Дупница, но не миризмата на водата е прекръстила Тобиница в „Дупница”, ще се убедите в това по-подир). Тоест, забелязваме, че въпросната Тобиница се споменавала като град, защото имало там крепости; но! - никъде не се твърди, че тая ми ти Тобиница е възникнала като село. Щото не е!