По нашенско му викаме Благовец,

Деца в детската градина  „Щастливо детство” – Момчилград, изпълниха различни танци

Имаше един мистър, мистър Робърт Лифсън, около трийсетгодишен, родом от Чикаго.

Пролетта такава-онакава, ама дойде. Нищо ново под слънцето, не и е сефте да прави пакости – още Вапцаров забеляза, че тя ще дойде с дъжд и урагани, бурна страшно и така нататък. Така е по нашите земи, щастието никога не е пълно, па и не идва само. Във Враца им отнесе покривите, по Лудогорието ги затрупа със сняг, само в Дупнишко Свети Иван Рилски не позволи да се вършат такива поразии. Щъркелите – гледай им акъла, решиха, че традициите трябва да се уважават и пристигнаха. Разбира се, крилете им моментално бяха обледенени: тук не можеш току-така да размахваш криле, трябва винетка, регистрация и разрешение от НАП, а не пролетни лиготии. Сега бедни хора от Североизтока ги хранят, белким дочакат по-добро време. В България винаги бедните хора спасяват положението, това да им е за урок на щъркелите!

Па и смешна работа: дойдоха и замръзнаха тъкмо за деня на щастието. Със специална резолюция ООН предложи на 20 март цялото човечество да се чувства щастливо. Бан Ки Мун даже обясни, че щастието било в основата на човешките желания. Мъдро! Инициатор за тази щастлива идея било щастливото кралство Бутан, където даже измислили формула за изчисляване на щастието.

И сега да ви кажа за най-щастливите държави, па после отново ще си говорим за щъркелите.

Най-щастлива е Финландия (все пак да не забравяме, че там жулят твърд алкохол!). После са Дания, Исландия, Швейцария и така нататък, а накрая са Бурунди, Централноафриканската република и Южен Судан. И сега най-интересното: съвсем наскоро имаше някаква класация, според която българите били най, ама най-нещастната нация в света.

Е, ако щъркелите знаеха за тая класация, щяха да отидат в най-лошия случай в Бурунди или в Южен Судан. Там положително нямаше да им замръзнат крилете…

На Евровизия 2018 в Лисабон България ще пее песента „Bones”. Песента ще бъде изпълнена на английски език. Композирана и продуцирана е от Борислав Миланов, Йоаким Першон, Трей Кембъл и Даг Лундберг. А продуцентската фирма-партньор на Българската национална телевизия, която чрез конкурс избира песента и изпълнителите, участващи от името на България, е Symphonix International; тази пък фирма е със седалище във Виена.

Дотук, както виждаме, кой знае колко „България” няма. Остават изпълнителите – дали поне те няма да са българи?

Не, не съвсем. Групата изпълнители се казва „Equinox” и се състои от Жана Бергендорф, Владимир Михайлов, Георги Симеонов, Джони Манюел и Трей Кембъл, т.е. международно изпълнителско участие, което не пречи групата да бъде допусната до конкурс в БНТ.

Всъщност виенската „Симфоникс” е същата фирма, която прати на Евровизия 2016 с песните си Поли Генова ("If love was a crime", четвърто място) и в 2017 – Кристиян Костов ("Beautiful Mess", второ място). И същата, която превърна Кончита Вурст в призьорка на Евровизия (2014), което пък от своя страна предизвика скандал в Австрия; оказа се, че косматата певица, която трябва да представлява Австрия, е избрана на тих, вътрешен конкурс, без да се интересува от мнението на австрийската публика.

След провала на Елица и Стунджи (2013) БНТ се отказа от по-нататъшно участие в състезанието „Евровизия” – просто разходите далеч надхвърлят ползите при такова класиране. В Стокхолм обаче Поли Генова оправда риска от ново начало: Песента "If love was a crime" на съсобствениците на „Симфоникс” Борислав Миланов, Себастиян Арман и Йоаким Бо Персон я класираха четвърта (Кончита Вурст пък стана първа отново с тяхна песен). Да не забравяме, че песента на Кристиян Костов също е на вездесъщата „Симфоникс”.

Тоест, на сцената виждаме талантливи български изпълнители – Поли Генова, Кристиян Костов, но зад кулисите – просто бизнес.

За 2018 година случаят е малко по-специален. Организаторът на българския конкурс БНТ претърпя сериозно разместване на върха си. Това доведе до трескави решения около прослушванията с оглед да се спазят сроковете. Всъщност до обявения срок успя да се вмести само един участник. БНТ го удължи, та в предварителния етап аварийно се допуснаха 12 екипа. Хубаво, ама по-нататък действията подозрително напомниха методиката на „Симфоникс”: пълно затъмнение. Знаехме, че песните ще бъдат оценявани от 16 международни експерти и толкова – нито дума за някакви критерии. (Оказа се, че един от експертите е специалист по сайтове за залагания…). Та именно тези експерти, на практика наши конкуренти, решиха класацията. Е, сред представените екипи имаше един с песен на „Симфоникс”, и може и да звучи странно, но тъкмо тя беше избрана. Условията на конкурса изискваха главен изпълнител в екипа да е български гражданин; е, Жана Бергендорф може и да не е съвсем главен изпълнител, но пък е българска гражданка… И така - „Equinox” със  Жана Бергендорф, Владимир Михайлов, Георги Симеонов, Джони Манюел и Трей Кембъл ще пеят в Лисабон за България.

Композиторът на „Симфоникс” Борислав Миланов сам призна, че не познава нотите. Това обаче едва ли има някакво значение: според него песните вече не се създават, а се генерират. Компютър изследва най-сполучливите мелодии, вади от тях елементи, компилира ги и дава крайния продукт – песен, съставена от други хитови парчета.

Всъщност изцяло дигитализирания процес на „композиране” може и да е закономерно явление у нас. Всякакъв вид скандинавски или американски „компютърни” композитори отдавна щрихират физиономията на българската музика. В този смисъл би било наивно да очакваме, че българска музика ще звучи по български на конкурси като Евровизия. Музиката ще звучи така, както се е родила – компютърно. Избраната за България песен за 2018 г. звучи точно така.

Кой печели от цялата работа, след като не е изкуство, а бизнес?

Печалбата идва след конкурса – класираните изпълнители биват канени на участия, правят се записи, въртят се шоупрограми. Парите текат главно към касите на продуцентите: те сключват предварителни договори върху всички права за излъчване, концерти, записи и реклами. По-малко пари отиват при изпълнителите, но те пък имат утешението, че така им се отваря пътят към световните музикални пазари. И цената им се покачва, но това отново налива пари към продуцентите и точно затова те, продуцентите, много силно искат да им се осигури възможност да посочват победителите.

Най-малко или почти нищо печели БНТ. С парите на данъкоплатците телевизията осигурява печалбите на продуцентите, това е. И тук не може да става дума за патриотизъм, защото Евровизия отдавна не е терен за артистични постижения.

Просто става въпрос за пари – за много пари.