Шоуто продължава, Фреди...

Осъдени ли сме да преживеем всичко отново?

Докато се лутаме, наведени услужливо и нерешително в желанието си да се харесаме на по-силния, светът около нас се променя, и промяната не ни обещава удоволствие – който и да ни хареса. Колкото и да му се извиняваме.

Когато предприемачът Доналд Тръмп, спечелил милионите си главно като шоумен, стана президент на най-мощната държава, всички очаквахме нещо различно, ама го очаквахме именно като шоу; нещо, което се случва далеч от нас и можем да се забавляваме с него. Пък и толкова мечтахме за Америка, че един Тръмп ли ще съсипе мечтите ни...

Да, ама натам е тръгнало.

Външната политика на САЩ наистина заприлича на шоу. Оттеглиха се от Парижкото споразумение (за екологичното замърсяване на планетата става въпрос). Американците нямали сметка от тая работа. Планетата може и да има; американците нямали сметка. Поигра си новият президент с нервите на хората в Иран (грубо настоя Германия да не прави бизнес с тая държава), в Сирия (след което остро критикува Европа за бежанската и политика), поигра си и с палестинците в Ерусалим. После открито започна да проповядва популизъм на световно ниво. Флиртува с лидерите на десните националистически формации (в Полша и Унгария). Неотдавна посланикът на Доналд Тръмп в Германия си позволи толкова груба намеса във вътрешните работи на приелата го държава, колкото

грубо се намесваха съветските посланици

в управлението на Народна република България. Американският посланик Ричард Гренел още с пристигането си в свое интервю заяви, че подкрепя „консервативните сили в Европа, които се борят срещу статуквото“. На пръв поглед това би трябвало да се хареса: той говори за благополучие на обикновения работник и за „високомерието на политическия елит“ – всеки площаден предизборен агитатор би бил аплодиран за това. Но успоредно с този патетичен апломб посланик Гренел подсказа на „мълчаливото мнозинство“ в Европа да се опълчи срещу установения ред. Настоятелно съобщи на германския бизнес да спре с отношенията си с Иран, намеквайки ясно за чисто търговските спорове около ядрената сделка. А, да, и обяви търговска война на Европа, протягайки ръка на Северна Корея.

(Путин пък от своя страна показа любов към Африка, ако забелязвате. И то тъкмо към ония държави, с които доскоро враждуваше. Е, променя ли се светът? Европа ли движи промените?)

Шоуто с новия американски президент се оказа наистина тягостно, колкото и да е далече от нас. Тоя човек ще преобърне представите ни за бъдещето на света. Става нещо парадоксално. Имате вкоренена представа за двата полюса на геополитиката – САЩ и Русия? Вече няма такова нещо. Тръмп промени това. Двете свръхдържави вече имат еднакви цели: да бъде отслабена Европа. Разликата е, че Тръмп се държи по шоуменски парадоксално, а Путин – по азиатски двулично. Тръмп го дава каубой и стреля във въздуха, Путин дебне и притиска, както се прави в КГБ. А вече никой не си спомня, че имаше и продължава да има сериозни подозрения за руска намеса в изборната победа на Тръмп...

Няма дипломация.

Железният канцлер Бисмарк, въпреки железността си, беше умерен: „Дипломацията е изкуство на възможното!“. За шоумена Тръмп важно е не възможното, а ефектът. За Путин пък е важно не възможното, а целта.

Така или иначе, дипломатът Ричард Гренел следва пътеката на президента си, по която, оказва се, крачи тихо и Москва. Всъщност може и да са две пътеките, но разлика няма. Американският ефект и руската цел вървят в една посока - Европа да бъде отслабена.

Парадокс ли е това или закономерно поведение на две империи?