И защо зачерквахте Маркс?

Че като се захванаха едни извинения, едни наколенки – та цяла неделя.

Хубаво наториха майката земя. И, разбира се, замириса на тор, по научному казано. Ние тук неприлични думи не ползваме.

Първо президентът Радев отиде при Путин и просна едно червено килимче, на което после да коленичи Борисов. И откакто му направи тая услуга, двамата стнаха първи приятели, само Корнелия малко злобееше, може би от завист. Заедно с килимчето Радев постави поредното начало на братската дружба с Москва. Да не забравяме и вицепрезидентката Илиана Йотова: тя пък директно се срина в краката на руския патриарх, сведе глава и целуна Пръстена, ако се сещате какво казвам (който е чел „Кръстникът”, ще се сети). По такъв начин България също целуна пръстена и коленичи. Обаче на България сълзи и потекоха от умиление след аудиенцията на Бойко Борисов при Владимир Путин! Толкова обич! Толкова любов и признателност! Толкова разкаяние за минали грешки около всевъзможни гьолове и потоци!

Разкайваме се, сополивим се, но поне се обединихме. Това Корнелия, това Делян (абе, къде е батко Доган?), Каракачанов, Сидеров, да не говорим за разкаяния Борисов – абе

целият политически драмсъстав се обедини под знамето на Кремъл!

(О, ужас! Ами оня с аптеките, Марешки? Малко ли ни беше, Господи, Бареков!) Играят си пиеската по сценария, попържат се като дърти цигани в парламента, ама като дойде работата до Москва, вадят си нотите и запяват като църковен хор. Е не сме ли велики, кажете честно! Председатели на сме Европейския съюз, но послушно крачиме в единен строй към Москва! Лилито Павлова дали не и духнаха под опашката, щото тя пък министър на председателството, а председателството ни ветър го вее…

Да вземе човек да обърне една голяма ракия на гладно, веднага ще му се изясни всичко. Тръби, канали, гьолове и реактори – всичко е далавера. Пазарлък за власт, а властта по нашите ширини се превръща в пари.

Почти по Маркс: пари – власт – пари прим.

Това е, баце. Десните сега се присетиха да искат оставката на Бойко Борисов. („Демократична България”: „По-лошото от това да си васал, е да си унизен васал!”) А когато му носеха кафе, не я искаха. Изпотрепаха се кой да сервира, та в суматохата стъпкаха реформаторските си доспехи, а бате Бойко им гледаше сеира.

Знам, че един местен политик пак ще ме подгони за общи приказки. Вината не е моя, господине. Когато цяла една държавна политика се ръководи съгласно стадния инстинкт, тъпо е да се опитваш да внесеш конкретика.

Впрочем на „самоуправленско” местно ниво работата е същата: какъвто инстинктът, такава и политиката.