Дупница беше ядрена мишена

Разбрахме от едни наскоро разсекретени документи,

че някои градове в България са били първостепенна мишена на НАТО, защото близо до тях са били разположени ядрени боеприпаси. Сред тези градове е бил и нищо неподозиращият мирен град Дупница.

Ракетни бригади, командвани от съветски военнослужещи, имаше на много места в страната и странното е, че това не впечатляваше никого, просто го знаехме, а беше строга военна тайна! Карлово, Казанлък и Сопот и до днес са градове, свързани с производството на оръжие. А са свързани затова, защото получихме от СССР над 250 лиценза за производството му. Сега продължаваме да произвеждаме легендарния автомат „Калашников“, което ни носи добри печалби (е, не задължително на държавата, а на някои частни фирми, но това е друг въпрос). По нашия край (Югозапада) имаше възможно най-опасното струпване на стратегическо оръжие – в Самоков имаше ракетно поделение, в Ихтиман също, а в района на Боровец –

склад за ядрените заряди на ракетите „земя – земя“.

В условията на Студената война (шейсетте – седемдесетте години на 20 в.) първият евентуален удар с ядрено оръжие щеше да бъде насочен именно в този район, за да се парализира активирането на тук разположените съветски ядрени сили.

Дупница, поради особеното си котловинно разположение, неминуемо би бил изпепелен.

На какво дължим щедростта на СССР за гореспоменатите 250 лиценза, както и за многократните „безвъзмездни помощи“, кредитите, които обикновено не връщахме?

През петдесетте години на миналия век България и Албания минаваха за най-маловажните страни в Източния блок. Румъния обаче прави решителен завой встрани от Варшавския договор, макар и да не успява да излезе от него. Чаушеску категорично отказва да участва в Чехословашката криза (1968), а България, ако се спомняте, праща 3000 души военен корпус в Прага! Това автоматически поставя България на първо място като лоялен съветски сателит и обяснява „безвъзмездните помощи“, но обяснява и нещо по-страшно. Припомнете си: след разпадането на съветския блок (1989 – 90)

Чаушеску незабавно беше разстрелян заедно със жена му Елена!

Формално от „прогресивните сили“, но всъщност от силите, които трябваше да ги накарат да млъкнат завинаги. Почеркът удивително напомня убийството на императорското семейство Романови по време на „Великата октомврийска социалистическа революция“; всъщност – болшевишко-комунистически метеж.

Впрочем цялата истина още я няма, вероятно няма и да я има: българските служби за сигурност не разполагат с документи кога точно и как са изтеглени ядрените оръжия от България. Това означава, че

на наша територия са извършвани действия, пряко засягащи националната ни сигурност и самото ни оцеляване,

 без да се търси съдействието или поне съгласието на българската власт. Нещо повече. България в качеството си на първа преграда срещу силите на НАТО (Гърция и Турция) беше въоръжена с овехтяло съветско оръжие. По границата с Турция имахме разположени бункери (171), въоръжени с куполите на танк Т-34, останали от Втората световна война, модел 1934 година, или пък на трофейните германски Панцери, още по-стари. Само куполите, без ходова част, на разстояние от 150 км. И това срещу модерно въоръжената турска армия! С Гърция беше още по-трагично... Например поделението в Гоце Делчев, чиято задача беше  да задържи НАТО в продължение на 5-7 дена, докато дойдат руснаците, с помощта на 24 танка Т-34, от които 12 учебни. На бойно учение тези танкове тръгваха в пълен състав – 12 броя, но се връщаха 5 – 6. Останалите закъсваха за ремонт. И всичко това при условие, че България хвърляше 12 % от националния си доход за въоръжаване! Как няма да е бедна България!

Сега отделяме 1.53 % от бюджета си, а от НАТО се мъчат да ни убедят да ги направим 2%... Ние се назлъндисваме, разбира се. Свикнахме на безвъзмездни помощи и не ни увира главата колко скъпо ни излиза тая „безвъзмездност“.

Добре е поне да си знаем, че зад ръкостисканията, прегръдките и други аксесоари на дипломатическата любов се крие нещо съвсем друго (помним даже подозрително страстните целувки уста в уста между Живков и Брежнев!).

А държавата да помни, че военните и тайни рано или късно стават явни.