Коридор № 8: Мечти и саботажи

Под заглавие „Нека тук се пресичат пътища, а не партийни сметки“

на 23 март отворихме тема за паневропейския Коридор № 8 и изключителното му значение за развитието на Община Дупница в случай, че той премине през нейната територия. Споменахме за твърдото намерение на общинския съветник Костадин Костадинов да приеме темата за своя приоритетна цел, поискахме становището на депутатите Иван Ибришимов и Валери Жаблянов (БСП), както и на Министерството на транспорта. Доктор Ибришимов категорично застана в подкрепа на идеята – даже заяви, че за него друг вариант за Коридора няма (извън варианта „Гюешево – Кюстендил – Дупница, б.а.). Валери Жаблянов беше по-резервиран в подкрепата си, защото имаше предвид разговорите Борисов – Заев, които предвиждали отклонение през Струмица и включване в АМ „Струма“, което би означавало корекция на Коридора в посока Север – Юг, а не Изток – Запад. Министерството зае обтекаемата позиция, че засега не са раззглеждани други варианти.

За жителите на Община Дупница внезапно възниква остър въпрос:

Кой не желае Коридор № 8?

Нека поразсъждаваме.

В началото на септември 2017 Бойко Борисов замина за гръцкия град Кавала, за да подпише един „Меморандум за разбирателство между България и Гърция за развитието на железопътната връзка Солун - Кавала - Александруполис - Бургас - Варна – Русе“ – така поне тогава обявиха за посещението му от правителствения пресцентър. Някои проправителствени медии побързаха да хвърлят шапки от възторг колко готин бил премиерът и как укрепвал авторитета на България с транспортни чудесии. Премълча се един класически въпрос: „Qui bono?“ – кой има полза, за кого това би било добро? (Бихме се пошегували добронамерено, че ако на Борисов специалност му е английският (конграчулейшънс“), то има на разположение до себе си Цецерон (ако помните в Кюстендил как викаше на Цветанов „Цецооу!“); та именно партийният оратор Цецерон би трябвало да поназнайва латински и да го подсети за тоя въпрос – той наистина е изречен от Цицерон!). И така –

Qui bono?

Гърците, гърците имат полза! Не ние и не Коридор номер 8! И тук не е нужно да знае човек нито английски, нито латински. Трябва да знае историята. Когато Югославия се разпадна, Гърция в качеството си на единствена на Балканите страна, членка на ЕС и НАТО,  побърза да заяви себе си като главен фактор относно приемането на България в Евросъюза. През 1996 г. в  един обем от 500 страници в книгата „Реформата и икономическото сътрудничество в Югоизточна Европа” гръцкото правителство обясни как си представя икономическото развитие на региона. С въвеждащите си статии там министърът на икономиката тогава Янис Папандониу („Гръцката външна политика на Балканите и в района на Черно море“) и банкерът Панайотис Корлиарас („Гърция и Европа“) всъщност определят гръцките намерения. А в 12 глава на книгата откровено е внушено, че

главната стратегия на Гърция е да се провали построяването на Коридор №8!

Точно така, защото в интерес на южната ни съседка е да развива „политическото отклонение“ на пътя Игнатия и свързаната с тази цел инфраструктура. Не че този път ще има икономическо значение; ролята му е именно политическа: така се избягва  изместването на гръцката тежест за сметка на новите балкански конкуренти. Прочетете внимателно следния цитат:

„Страни като Албания и България очакват да получат изгоди, възползвайки се от географското си положение и те определят отношенията си към съседните балкански страни на базата на равноправието и взаимодопълването. Естествено е, на тези очаквания да се противопоставят стремежите на гръцката политика, чиято цел е да се премести центърът на тежестта в областта на комуникациите в Северна Гърция...”

Е, свържете сега този текст с Договора за добросъседство и сътрудничество между България и Р Македония и намерението им да прокарат Коридора през териториите си, включително и през албанските.

Имат ли повод за бурна радост гърците?

Ясно е, че цялостната геополитическа и инфраструктурна политика на Гърция предвижда саботиране със всички средства на всяка идея, включваща построяването на Коридор № 8. Трябва да имаме предвид, че гърците не бяха заинтересовани да спъват изобщо влизането ни в ЕС – самият Съюз беше принуден да ни приеме неподготвени, за да намали влиянието на Русия на Балканите. Но Гърция абсолютно далновидно и безскрупулно се възползва от момента: да, нека България бъде приета в ЕС, но що се отнася до икономическото и съвземане и превръщането и в геополитически център в региона – това ще стане по нашата схема. Тогавашният гръцки премиер Костас Симитис лично одобри схемата и тя се появи под формата на гореспоменатата книга. Изкушавам се да обърна внимание на още един цитат:

„Приемането на тактиката чрез отклонения да се отвлича вниманието от основния опасен за Гърция проект „Коридор № 8, става първостепенна задача“ (Отново в гл. 12).

Е, да се върнем в началото. Нашият премиер ходи в Кавала именно за да подпише споразумение за отклонение – вместо в посока Изток - Запад, както изисква българският интерес, ще се хвърлят огромни европейски средства за посока Север – Юг, съгласно стратегията на Гърция.

Да видим какво мислят македонците по въпроса, защото Коридорът засяга и техния интерес. В края на юни 2002 г. в Страсбург тогавашният македонски премиер Борис Трайковски заяви в прав текст, недвусмислено и директно следното:

”За нас коридор №8 от Бургас през Скопие до Драч, в действителност е номер едно по своето икономическо значение... С течение на времето се появи интерес от определени държави като Гърция да се прикачат към този коридор чрез отклонения. Политически и икономически натиск доведе до пренебрегване на основната идея...”

 И още:

”Стана така, че влиятелни държави, например Гърция, си издействат от европейски държави финансиране на отклоненията и така отпада финансирането на самия Коридор. Вероятно страните, които искат да се прикачат към него, се стремят да се изгуби основната идея... Затова Македония е против...”  

Е, по този начин Трайковски защитаваше и българския интерес.

По какъв начин българското правителство го подкрепи?

Ами българските медии? Я вижте какво прави гръцката преса - вестник „Катимерини“: ”Властите в Скопие вместо да преговарят с местните албанци, търсят помощ отвън, включително и от България, което е много опасно...“ Тоест – за гръцките интереси българска помощ за Македония е опасна! Нещата отиват още по-далеч в опитите си за „опасни“ внушения – същият вестник цитира белградски вестник, където пък е казано едно към едно – ако бъде построена жп линия София - Скопие – Драч, това би представлявало директна военна заплаха за южната граница на югославската федерация.

Югославска федерация вече няма, но сметките и интересите са вечни.

Община Дупница би спечелила много, ако Коридор № 8 мине през територията и. Но мечтите са едно, а дипломацията и геополитическите стратегии са съвсем друго. Няма лошо – Гърция има своите интереси България да остане бедна, следователно зависима и унизена. Лошото започва оттам, откъдето на дипломатическото поле се появяват играчи тип „конграчулейшънс“ или производните им цецерони.

Както се вижда, приоритетната тема на дупнишките общински съветници и депутати е тежка. Но не безнадеждна!

.........................

Да припомним: През 1919 г. Александър Стамболийски написал писмо до гръцкия премиер Венизелос, в което чисто по комшийски и чисто неграмотно от дипломатическа гледна точка го моли да подкрепи България на Парижката конференция за мир, за да останат изконните български земи Западна Тракия и Беломорска Македония в състава на България. Венизелос, чисто по комшийски и безмилостно от дипломатическа гледна точка, предлага България да бъде разделена на три части, съответно подчинени на Атина, Белград и Букурещ. Американският президент Удроу Уилсън, смаян от тази наглост, заплашва, че ще напусне конференцията. Така, осакатена и разнебитена, България все пак остава цяла.

Хубаво е човек да се научи да се съобразява с нрава на комшиите си...