В Дупница: Крадливи политици и черешови топчета!

Предизборните облаци винаги са тъмни, страшни, навъсени и обещават буря.

Фандъкова се обади по една телевизия, че я изкарват тежко болна и с предстояща оставка, па тя си била в цветущо здраве. Намесили я в някакъв разговор с арестуваната Иванчева, па то нямало такова нещо. Черен пиар, каза Фандъкова и се усмихна чаровно и праведно, както само тя умее.

В Дупница също се зададе буря. Дангов се появи внезапно и отчете, че в града има крадливи политици: Методи Чимев, Красимир Георгиев, Крум Милев, Емил Гущеров.

Тоест – цялото общинско ръководство краде!

Ивайло Константинов също, само че той не участва с административен пост или някаква титла; той просто краде с другите и „има интереси”, свързани с терена на Общинската болница, та заедно с Председателя на ОбС Емил Гущеров воюват срещу нея.

Да се надяваме, че гърмежа на бившия кмет Дангов представлява само сигнален изстрел, защото иначе няма обяснение: внезапно у него се насъбрала критична маса „политически гняв”, която в необходимия момент избухнала. Би било прекрасно, ако тази маса съдържаше и някакви фактологически заряди с ефективни поражения – именно такъв гняв би прилягал на един бивш кмет. Белетристиката в политиката върши работа само на специалистите по черен пиар.

Бие на очи, че Първан Дангов хвърля обвинения главно под формата на въпроси от типа „Вярно ли е, че…”. Това е прозрачна форма за избягване на съдебна отговорност за набедяване. Не би било лошо, ако Дангов беше разследващ журналист и иска да сезира прокуратурата за последваща проверка. Но не звучи убедително от човек, който професионално се занимава с политика и обществена дейност.

В никакъв случай не искам да подложа на съмнение убежденията на бившия кмет: в по-голямата си част те представляват публична тайна, която гражданите ги мързи или ги е страх, а политиците нямат сметка да осветяват. Но аргументи от сорта на това, че д-р Пламен Соколов дължал 700 лв на ВиК, кой съветник с кого се обича и защо, че общински служителки (кои са те бе, джанъм?) биват назначени след

консумирана любовна дружба

с правилния човек от „крадливото” общинско ръководство, звучат по-скоро като несръчен опит за черния пиар, от който се оплака Фандъкова… Та в тая връзка не е лошо да признаем правото на Дангов да открие приятелски огън към бившата си (или не?) партия БСП. Тук той е безпощадно прав: БСП в Дупница сякаш не е опозиция, ама не е и власт. Те си знаят какво са. В уговорката си за д-р Иван Ибришимов също е прав, макар че по тая точка би трябвало да има угризения.

Както и да е – предизборните турбуленции започнаха, черешовото топче на бунтовния Първан Дангов гръмна. Остава да видим и джепането. В противен случай ще я докараме като бай Иван Боримечката:

Аллоу, избирателите! Да знаете, че ще гръмне топчетоооу! Да не вземе да пометне некоя невестааа!

Друг ефект от сигнални изстрели не може да се очаква.

Следва ли продължение?