Казусът „Десислава” отвсякъде вони на политика

Първо. Татяна Дончева нарече Десислава Иванчева „фризьорка”.

Не че е обидно, но Иванчева не е фризьорка, а развивала фирма за козметични препарати. Снизходително-презрителното внушение също е вид манипулация.

Второ. Георги Кадиев („Нормална държава” – това е политическата му партия) подкрепи Иванчева за кмет на „Младост”, защото тя тогава беше в пика на протестърската си слава; естествено, един избран кмет би легитимирал една стартираща партия. Нищо лошо, още повече, че самият Кадиев има ореола на непослушно момче в социалистическите редици. Кандидатира се за кмет против волята на БСП, след което беше изключен. А беше нарочен и затова, че подкрепяше правото на майчин език в политическата агитация; публично заяви, че това се забранява само в Грузия и Турция. (Сега САЩ критикуват България именно защото тук забраняваме агитацията на език, различен от българския по време на предизборна кампания.) Та точно положителният герой Георги Кадиев пръв се отрече трижди от подопечната си, иначе независима избраница Иванчева.

Трето. Председателят на новата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев* предизвика скандален и шумен арест на Иванчева, с което смути даже част от правителството. Да, ама "Движение Да България“, „Демократи за силна България“, БЗНС, Зелените и ДЕОС декларираха, че тъкмо Георгиев, бидейки политическа креатура, лоялна към властта, представлява заплаха за злоупотреба с власт: тази комисия би могла да се превърне в политически инструмент за разправа с неудобните фигури и параван за близките до правителството субекти.

Да припомним: като прокурор Пламен Георгиев не можа да се възползва от сериозните доказателства от подслушването по делото „Ваньо Танов (Агенция „Митници”)”, изтърва делата срещу „Софийски имоти”, срещу кърджалийския кмет Хасан Азис, необяснимо защо освободи едни блокирани 23 милиона лева на  рускинята Елизабет Елена Вон Месинг, изпрала над 1.6 милиарда лева и сега в неизвестност, в качеството си на зам.-министър заемаше политическа длъжност, а като председател на КОНПИ се зае да санира и медии („Капитал” и „Дневник”), очевидно неудобни на властта.

Четвърто. Политическата буря около ареста на корумпираната Иванчева става все по-свирепа. Вече не става въпрос колко тя е виновна, а кой чий човек е и каква партийна задача изпълнява. „Този избор (на Пламен Георгиев – б.а.) ще затвърди убеждението, че

институциите в България са превърнати в бухалки на завладяната държава!”

– това е позицията на посочените по-горе несъгласни партии. А дебатите в народното събрание около назначаването му са особено ожесточени. Създава се впечатлението, че народните представители се страхуват не толкова от антикорупционната институция, колкото от нейния председател – чия креатура ще бъде той.

В този смисъл остава да се изясни или да се замаже вината на Иванчева – взела ли е подкуп, не е ли, наистина ли е стопирала грандиозен проект, заради който са и видели сметката, какво е имал предвид столичният главен архитект Здравков, като я е предупредил, че „щом сее ветрове, ще жъне бури” и т.н. Това или ще стане ясно, или ще се замаже. Иванчева или ще влезе в затвора, или ще получи индулгенция. Това не е толкова важно.

Важното е, че институционалните фигури у нас се изкачват нагоре или пропадат надолу не съобразно качествата си, а в зависимост от това на кой цар служат и вярно ли му служат.

Докато това продължава, ще продължаваме да си играем на държава и на демокрация.

Какво си мислят хората по проблема - вижте в категория Gammes of trols.

 ...........

*В качеството си на прокурор в Софийска градска прокуратура Пламен Георгиев поиска специални разузнавателни средства (СРС) във връзка с аферата „Ало, Ваньо”, в резултат на което стана публично известен разговор между премиера Борисов и Ваньо Танов, където Борисов заявява по телефона "...поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам". Това стана през 2010 г. и ставаше въпрос за прекратяване на проверката срещу бирената фабрика на Михаил Михов - Мишо Бирата. Премиерът отрече автентичността на записа, по-късно призна, че подобен разговор все пак е имало, а покойният Ваньо Танов го потвърди.