Така трябва: бавно и неправилно!

Всичко на тоя свят трябва да се извършва бавно и неправилно,

та да не може да се възгордее човек, а да бъде тъжен и смутен. (В. Ерофеев, „Москва – Петушки”)

Умопомрачително и философски накърканият герой на Венедикт Ерофеев сякаш е имал предвид българския преход: именно така трябва – бавно и неправилно, та да не може да се възгордее човек, а да бъде тъжен и смутен. Ето и обяснението защо нашите политици днес са в това тъжно и смутено състояние, а колкото до възгордяването – всички без изключение твърдят, че не са; а ние сме длъжни да им вярваме.

Да, бавно и неправилно.

Първо ни разделиха на два враждуващи до кървава отмъстителност отбора: сини лумпени и червени боклуци. Правилно оценявайки, че до момента от властта са направили достатъчно пари, червените боклуци прибраха парите, зарязаха властта и се превърнаха в заможни бизнесмени. Пеейки „Последен валс”, сините лумпени взеха властта и известно време се чудеха какво да правят с нея, след което, забележимо почервенявайки, се заеха да правят от властта пари. Така наопаки се роди българската политическа каста1: лявата (на едрия бизнес, на милионерите и на левичарските лозунги) и дясната (на едрия бизнес, на милионерите и на свободата на лозунгите).

Ако ви смущава липсата на разлика, припомнете си: бавно и неправилно. Електоратът да духа супата – тъжно и смутено.

От първата секунда на прехода непрекъснато е на въоръжение думата „реформи”. И то не какви да са, ами дълбоки и необратими, радикални и всеобхватни, образователни, съдебни, здравеопазващи, административни, конституционни, гравитационни, физико-химически и космополитни реформи!

Ляво и дясно ориентирани реформи (виж по-горе разликата).

За целта имахме и цял Реформаторски блок. Разбира се, той отдавна не е цял но със сигурност продължава  да се титулува „реформаторски”. Убеден съм обаче, че БСП, ГЕРБ, ДПС, патриоти, атакисти, Ана Баракова, бат Сали, бат Бойко –

всички от кастата целокупно се имат за непримирими реформатори.

Сега ще свалят Лукарски – това също е реформа. Ще издигат Атанас Атанасов, а ще свалят Радан. Това също е форма на реформа. Лидери, лидери, лидери… Отбор юнаци, и все реформатори!

Защото който не е реформатор, е комунист.

А всъщност, за сведение на двайсетгодишните, у нас никога не е имало комунизъм, а много и само комунисти. Тези хора първо ни обещаваха, че комунизмът щял да настъпи веднага, след като построим Металургичния комбинат в Кремиковци, после най-късно през 1980 година, после замениха комунизма с РСО (Развито социалистическо общество), накрая взеха парите и рекоха „Абе ще видим...”. Не ги слушайте какво говорят – никога не е имало комунизъм, пък и я се поогледайте: богат комунист забелязвате ли наоколо?

Отдавна всички са социалисти!

И те, да ви кажа, си имат и някакво странно правило: ако си млад социалист, ти си длъжен да бъдеш беден (тъжен и смутен), та да не се възгордяваш и лявата партия да ти отива на костюма. Ако имаш пари, пък не си бивш комунист, то ти си подозрителен и трябва да доказваш верността си.

Впрочем в БСП трябва да внимават: младите социалисти имат неприятния табиет да убеждават чугунените си ментори с шутове – няма да е за сефте...

През 1942 г. в Царство България е имало 10 500 училища. В навечерието на 21 век, т. е. 2000 година, училищата вече са 3491, а само в последните 14 години са закрити още хиляда училища. През 2017 г. като щастлив резултат от реформите (бавни и неправилни), училищата са 2456. Сега са още, още по-малко. (Статистиката е официална извадка от доклад на Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”). Осемдесет хиляди млади българи са напълно неграмотни. 56 % от българските граждани са функционално неграмотни, т.е. не са в състояние да се впишат в съвременните обществени дейности, не познават правовия ред в държавата, не могат да анализират събитията, както и да защитят публично правата си. Такъв човек трудно може да мотивира решението си на местни и парламентарни избори, колкото и мажоритарни да са те. Такъв човек се манипулира и продава евтино. А това, което съм написал тук, няма да бъде прочетено и осъзнато именно от тия 56 процента, още по-малко пък от абсолютно неграмотните осемдесет хиляди.

Това ли беше целта на реформите?

Това.

Сега политиците са тъжни и смутени не от ефекта на реформите си – както се вижда, този ефект е търсен и успешен. Тъгата и смущението идват от нарастващия гняв на неграмотните. Гневът има разрушителна сила, а

за истински реформи в условията на мафиотизирано политическо управление са необходими само две неща: гневна тълпа и умен лидер.

Филм, който сме гледали неколкократно.

Ако политиците ни не сколасат да преодолеят тъгата си, ще го гледаме пак.

-------------

Каста1 – затворена група или съсловие със специфични социални функции. Кастата е присъща на общества с утвърдено неравенство. Б.а.

Лазар Ильов