Има ли смисъл?

За да прочетете това, ще ви трябват четири минути. После може би ще мислите дълго.

Индексът на човешкото развитие се определя от брутния вътрешен продукт, продължителността на живота, средно години за образование, правото на демократичен избор, реални граждански права и доста други показатели. Този индекс сочи, че начело си остават САЩ, скандинавските страни и няколко европейски държави. България не е сред тях – тя плава между 50 – 60 място от изследваните 160 страни.

Продължителността  на живота ни е 72 г.  – доста по-близо до африканските държави, отколкото до Европейския съюз. В мощната ни съседка от юг – Турция, има демографски бум, а у нас – демографска катастрофа. Всъщност Турция е почти изцяло в Азия, но настоява да влезе в Европейския съюз, и има защо:

центърът на човешката цивилизация вече е изместен от Европа в Азия,

тоест една толкова мощна азиатска държава като Турция би имала много тежка, ако не и решаваща роля в тресящия се от кризи ЕС.

  • През 2011 г. България установи, че населението и наброява едва 7.3 милиона души.
  • Всеки ден отпадат по 181 човека.
  • Средната ни възраст е 42 години, а има страни със средна възраст 19 години.
  • Една четвърт от територията ни е обезлюдена.
  • Двеста села са населени само с духове.
  • Природата не търпи празно пространство – е, все някой ще го запълни. Сещате ли се кой?

Нека не се вторачваме в последните трийсетина години – тенденцията към намаляване на българското население е отпреди 80 – 90 години. Няма как да е друго: на всеки сто жители имаме 13 деца. В Турция те са 23. И нещо още по-хубаво: от тези 13 деца 70 % са ромски. Да, а пенсионерите ни сега са 22 %, но след десетина години ще станат близо 60 %. Тук обаче също има особеност:

българските мъже живеят средно по 68 години, но получават пенсия почти едновременно със смъртния си акт.

Зловещ „оптимизъм”: катастрофалното здравеопазване, както и катастрофалното ни поведение по улиците и пътищата облекчават чувствително пенсионния фонд на държавата… Фондът, разбира се, се натрупва от работещи хора. В тая връзка: ромите-пенсионери са рядкост; това е показател за трудовата им заетост и за приноса им в посочения фонд. За съжаление нещата с българите не са много по-радостни: растящата неграмотност ги изхвърля от икономиката и ги настанява трайно на опашката за социална милостиня. Тези хора не могат даже и да емигрират, защото нямат никакви шансове за социализиране в развитите държави, затова и остават тук. В същото време от 1992 г. до 2011 г. трайно са напуснали България 850 000 души до 40 годишна възраст. Всяка година оттогава насам ги последват още по 20 000 работоспособни млади хора. Възраженията от типа

„ама нали това искахме – свободно движение на хора, стоки и услуги”

биха били състоятелни, ако вземахме предвид единствено личните интереси на отделния човек. Но ако се запитаме – а каква е причината държавната политика да е така уредена, че човек да живее по-добре извън родината си – тогава какво?

Такъв въпрос би бил страшен, ако му потърсим отговор…

Знаете ли, че за образование у нас се отделят около 3.65 % от бюджета? След две атомни бомби, в една разбита, съсипана и победена във Втората световна война Япония японците решили, че трябва да отделят … 45 % от оскъдните си пари за образование.

Затова сега Япония е Япония.

Четирите минути изтекоха. Ако си останем само с четенето, става все по-безсмислено и да пишем, и да четем.