„Новичок” – смъртоносният поздрав от Русия

Великобритания изгони двайсет и трима руски дипломати заради подозрение, че Матушка Русия убива непослушните си деца на британска територия (5 март, парк в град Солсбъри, Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия“. Не е без значение и странното съвпадение, че Юлия, която живее в Русия, само ден преди инцидента пристигнала от Москва при баща си. Това е и причината в Обединеното кралство да допуснат, че именно в багажа на Юлия е подхвърлена отровата). Москва хладнокръвно заяви, че ще пристъпи към реципрочни действия, но добави, че Тереза Мей разиграва циркове и шоупрограми – защо пък да не допуснем, че именно американците или англичаните не са отровили двойния руски шпионин Скрипал като провокация, свързана с предстоящите избори в Русия? В тази връзка руският посланик в Лондон Александър Яковенко в специално изявление (телевизия „Россия 24”, 16 март) обеща на Великобритания „мощен натиск” по казуса с отравянето на бившия полковник от ГРУ (Главно разузнавателно управление) и дъщеря му.

Първо – кой е Сергей Скрипал?

Според „Комсомольская правда” той е бивш руски разузнавач, завербуван при задгранична командировка в полза на английското разузнаване МИ 6. Преминал в подчинение на кадровия сътрудник Пабло Миллер, който му се представил под името Антонио Алварес де Идалго. В качеството си на двоен агент Скрипал (по информация на руската преса) получил повече от 100 хиляди долара, като за всеки месец, независимо от показаните резултати, му се изплащали още 3 хиляди. Щетите, нанесени на руските тайни служби от Сергей Скрипал, били не по-малки от тези на легендарния шпионин

Олег Пенковски (в края на 1950 до началото на 1960 г; за този „предател” много се писа и се вдигна голям шум и у нас в България – б.а.). Военната колегия на Върховния съд на СССР тогава осъдила на смърт Пенковски и той бил разстрелян. За Сергей Скрипал обаче руската прокуратура е по-внимателна: поискала 15 години затвор, а съдът, като отчел сътрудничеството на подсъдимия по време на следствието, му намалил две години. През 2010 г. пък тогавашният руски президент Дмитрий Медведев го помилвал и го включил в група за размяна с руски шпиони в Америка – именно тогава е върната и известната шпионка Анна Чапман. Размяната се състояла във Виена, на 9 юли 2010 г. На летището се срещнали два самолета: един долетял от Москва, а другият от Ню Йорк. Също като на шпионски филм: от американския самолет слезли десет човека, а от руския – четири. Групите се разминали, сменили местата си и самолетите излетели кой откъдето е дошъл.

В 2012 г. починала жената на Скрипал, а в 2017 - и сина му. Получило се двойно нещастие: синът умрял по време на пътуване именно в Русия, но тогава не възникнало подозрение около неговото боледуване и смърт. Тялото било върнато във Великобритания за погребение. Оттук и обяснението по какъв начин руските спецслужби биха могли да научат къде живее Сергей Скрипал.

Второ – що за новина е тая отрова „новичок”?

В началото на 80-те години учени от засекретеното съветско учреждение ГОСНИИОХТ (Държавен научно-изследователски институт по органична химия и технология) в Москва разработват ново поколение свръхсекретни нервно-паралитични агенти под кодовото название „Фолиант”. Тези бинарни отровни вещества с особено висока токсичност биват условно наречени „новички” – по аналогия на оригинално, ново решение в шахмата - „новинка”; нещо ново и непознато досега. Ръководител на екипа е Вил Степанович Мирзаянов. След разпадането на Съветския съюз Мирзаянов има неблагоразумието сам да разкрие секрета на „новичок”, поради което незабавно е арестуван (1992 г.) и настанен в известния политически изолатор в Лефортово, представян като психиатрия.През 1996 г. делото срещу него е прекратено, а той успял да избяга в САЩ, където живее и до днес (Принстън, Ню Джърси). Що се отнася до случая „Скрипал”, Мирзаянов твърди, че за откриването на „новичок” или негови производни е необходим преносим масспектрометър и то при условие, че разследващите имат точна информация за химическия състав на отровното вещество. А много вероятно е британските служби да познават спектрометричната формула на „новичока”; Конвенцията за химическите оръжия забранява разпространението на технологията и производството им, но дава право на службите да съхраняват минимални проби от тях за борба именно с разследването на употребата им.

В крайна сметка руските специалисти, ангажирани с последиците от скандала, твърдят, че не е изключено Скрипал и дъщеря му Юлия да са отровени с някакъв мощен наркотик; по улиците, многозначително намекват те, всекидневно умират хора от свръхдоза. Същевременно изобретателят на „новичока” Вил Степанович Мирзаяев обяви, че моли за извинение Скрипал; аз създадох тая отрова, каза той, в условията на Студената война и бях уверяван, че създавам оръжие за защита на страната си, а не за терористична дейност.

Химическите оръжия за масово унищожение са забранени. Излиза, че могат не само да се произвеждат, но и да се употребяват по целесъобразност… Това дори може да се представи като злорадо отмъщение за „предателство”. „Лента.ру” излезе с красноречиво заглавие: „Нашпионил. Он предал Россию, а теперь умирает в Британии: как полковник ГРУ стал изменником” („Нашпионира се. Той предаде Русия, а сега умира в Британия: как полковник от ГРУ стана изменник”).

 Колко смъртоносна може да се окаже гледната точка…

Лазар Ильов