Стани успешен политик!

примерно описаниеАко мечтаеш да станеш успешен политик, ти трябва да можеш да спазваш или да усвоиш следните правила.

  • Обещавай светло бъдеще, обяснявайки днешните проблеми като необходимо изпитание в името на това бъдеще. Доколко ефикасен е този съвет можеш да си представиш, ако си спомниш как четиридесет и пет години обикновените хора наливаха основите на мечтания комунизъм, който никога не се състоя. Всъщност се състоя особен вид капитализъм, в който капиталът се концентрира в ръцете на комунистическите идеолози, а обикновените хора се заеха да наливат други основи – отново в името на светлото бъдеще. С други думи – при необходимост ти трябва да си в състояние да се превърнеш в своята противоположност, за да се задържиш във властта.
  • Отдавна е демоде методът на бруталното, но политически рационално насилие. Сега са модерни чувствата. (Преди битка великият Цезар се покачвал на камък и разговарял с войниците на техния простоват език, дъвчейки черен войнишки хляб и ряпа. После войниците умирали, а Цезар ставал все по-велик). Развълнувай човека, говори му като на приятел. Така ще му попречиш да разсъждава трезво и да преценява обективно твоите действия, даже ще го направиш твой съучастник. Отгоре на всичко той ще се чувства солидарно отговорен за твоите провали, ще бъде гузен и послушен, т.е. можеш да моделираш както избора му, така и поведението му.
  • Ако проблемите в бита на обикновения гражданин случайно престанат да го плашат, създавай му нови. Увеличавай контролираното от самия теб улично насилие, поощрявай медиите да отразяват „битовата престъпност”, т.е да насаждат страх. Когато паниката достигне пика си, „намери” решение: вкарай в затвора десетина джебчийки, пожертвай няколко амортизирани или неконтролируеми мутри. Това неминуемо те увенчава с ореола на спасител. Сега вече можеш да задействаш закони, които ще ограничат гражданските свободи и можеш да бъдеш сигурен, че гражданите ще бъдат доволни от това.
  • Следвай желязното правило на фатмашкия устав: никога не оставяй войника свободен, за да няма възможност да замисля глупости. Същото е и с гражданите. Занимавай ги с малоумни телевизионни шоу програми и сърцераздирателни, тъпи и лъскави, но евтини сериали. Всеки крал си има шут - позволявай му да разсмива публиката със шегички по твой адрес – така хората ще са сигурни, че живеят в условията на консесус и демокрация. Изобщо – не им давай време да мислят за проблемите, в които ги вкарва катастрофално продажната ти политика. Разбира се, имай предвид, че нагнетяването на напрежение води до неизбежна експлозия, следователно имай готовност да поведеш народното недоволство срещу себе си, т.е. трябва да овладееш до съвършенство изкуството на политическата метаморфоза (виж началото – и на тази статия, и на целия „преход”...).
  • Докато сме на тема „експлозия на напрежението”: Би било много глупаво от твоя страна да стоварваш наведнъж последиците от всички икономически, социални и културни поразии, до които води некадърната ти политика – това ще предизвика стихийна революция, а теб може и да те бият. Горчивите неща трябва да се дават на час по лъжичка, при това в политиката не е задължително в лъжичката да има лекарство. Като преглътнат първата доза, ще преглътнат и втората, стига междувременно да бъдат забавлявани с телевизионни зрелища, включително и с „политически дебати”. Спомни си стъпаловидното раздържавяване, срива на образователната система, нескончаемите проблеми със здравеопазването, внезапно изострения проблем в правораздаването, предупредителната заплаха от поредното бандитско кръвопускане и др.
  • Едно време децата много се страхуваха от зъболекар, защото знаеха, че това много боли. Сега вече не е така, но примерът още може да служи на добрия политик. Той знае колко щастливо се чувства детето, ако неочаквано се окаже, че зъболекарят го няма. Болният зъб продължава да е болен, но все пак ужасът от болката се отлага. Оттук и полезния извод: отлагай болезнените реформи, колкото и неизбежни да са те. Днес гражданинът, също като детето, много по-лесно ще приеме неприятностите, ако те все пак се отложат за утре, а не се случват сега и веднага. Това е моментът, който трябва да използваш: приеми документ, според който гражданинът утре ще се съгласи да приеме болката. Утре той вече ще е свикнал и ще се е примирил – и с болката, и с теб, който му я причиняваш.
  • Не ги образовай! Не им позволявай да научат това, което ти знаеш! Позволявай им да знаят необходимото, за да извършват разрешените им действия , но не повече. Оптималното невежество ти осигурява не само контрол върху поведението им. Осигурява ти отчетлива дистанция между две класи: твоята - висшата, и тяхната - нисшата. И още нещо. Случва се особено надарени, неочаквано амбициозни представители на тяхната класа въпреки всичко да проникнат в твоята. Приеми ги, внимавайки за две неща: първо – те да не могат да се върнат при своите, и второ – проникването да стане контролирано, т.е. да изглежда така, сякаш това е част от демократичната ти система.
  • Непрекъснато ги уверявай, че те самите коват бъдещето си. Така ще ги накараш да приемат, че като се провалят, то е единствено и само по тяхна вина. Това в крайна сметка ще ги направи депресирани, неуверени, плахи и апатични. Последната идея на такъв човек ще е да се вглежда в системата, която им налагаш ти.
  • Постоянно променяй законите! Това ще ги дезориентира и ще ги накара да мислят, че винаги, волно или неволно, са в нарушение, следователно, щом поискаш, можеш да ги вкараш в оправдателен режим. Тревожното чувство за неосъзната вина винаги провокира импулс да се подчиниш, защото си гузен.
  • Най-полезни са инфантилните лозунги и картинки: „Долу ръцете от това или онова”, „Искаме това, а не онова”, „Да живее и крепне дружбата с тоя или оня”, „Много сме, силни сме” и други подобни дивотии. Инфантилният лозунг предизвиква инфантилна реакция; енергията на протеста или подкрепата се ограничава и се спихва още при написването му. Поощрявай ги.
  • Не забравяй ролята на медиите, особено на телевизията. („От всички изкуства за нас най-важно е киното!” – Ленин). Избирай парадоксално неграмотни безделници, обличай ги в разкошна снобария и ги показвай колко са щастливи. Превръщай ги в звезди. Колкото по-глупави, ограничени и безотговорни изглеждат, толкова по-добре. И нека се вижда, че имат пари, без да се нуждаят от образование или работа – така училищата ще се обезсмислят, а ти вече знаеш защо е необходимо това. Разбира се, училището на твоите деца трябва да бъде недостъпно за обикновените граждани – за това вече разговаряхме.
  • И последно: Винаги трябва да знаеш за човешката маса повече, отколкото тя знае за себе си, да не говорим за теб.
  • Ако овладееш всичко това, ще бъдеш успешен политик – поне в България, както и в повечето африкански и някои азиатски страни.
  •  
  • Лазар Ильов