Протоколно ли коленичим?

Най-високопоставеният и безпрецедентно охраняван гост от Русия, уважил националния ни празник (всъщност денят, в който две велики империи – Русия и Турция, сключиха помежду си мирен договор), беше Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил - на цяла Русия, но не и на Република България.

Незнайно защо, българският вицепрезидент Илиана Йотова коленичи пред московския Патриарх.

Прочее, в качеството си на какъв ни удостои с посещението си руският Патриарх?

В качеството си на лидер на Руската православна църква, която малко преди Руско-турската война (която признателно наричаме „освободителна”), премълчава наложената на Българската екзархия схизма (1872)? Именно на Българската, на която по собственото му признание „Москва и цяла Русия” дължат православието и езика си? И като руски православен Патриарх  да ни поучава колко бил огорчен от факта, че наред с руските и български войници, сме споменали и финландци, румънци, сърби и т.н. загинали в тази война? Що ще тогава представителят на българската държавност Илиана Йотова в нозете на религиозен лидер на чужда страна? У нас Църквата е отделена от държавата (“Религиозните институции са отделени от държавата” - чл.13.2 на Конституцията от 1991 г.)!

Ако пък Патриарх Кирил е поел на плещите си и друга, държавническа мисия, то би лъснала една прозрачно цезаропапистка линия на Кремъл, старателно налагана и до днес – поне по териториите, където Москва има или иска да има доминиращо влияние. В такъв случай що ще представителят на българската държавност Илиана Йотова в краката на Патриарх Кирил - представителят на Кремъл?

Националният ни празник (умишлено или не!) фокусира вниманието изключително в един етап от съществуването на една от най-старите държави в Европа, единствената, която не е променяла името си във вековете – България. Този празник ежегодно поставя част от народа ни в деликатна ситуация, затова е съмнителна обединителната му функция. Този празник сякаш легитимира статута ни на независима държава единствено в контекста на отношенията ни с Русия.

По въпроса с колениченето. Урсула фон дер Лайен, военен министър в правителството на Ангела Меркел, не пожела да забули главата си при официалната си среща с престолонаследника на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман ас Сауд. Дамата не просто заложила на европейския протокол при тая среща, но с облеклото си показала, че е представител на велика и достойна държава, същевременно уважавайки арабските традиции.

Достойнството на един народ започва от самочувствието на гражданите; невъзможно е то да му бъде внушено административно или политически.

Лазар Ильов