БСП ще се пръсне отвътре: мухата винаги ражда муха

За съжаление уводът ще бъде досадно дълъг, а изводът – съвсем кратък. Но се налага.

След смяната на режима „Живков” , което погрешно наричаме „демократични промени”, управляващата БКП пое нов курс, адекватен на международната обстановка. Този курс изискваше нова стратегия за запазване на властта, както и нова тактика, гарантираща оцеляването на партията: тактика преди всичко дизайнерска, PR-тактика, целяща на първо време да се запази поне част от членската маса.

Стратегията беше изпълнена точка по точка. („Премахването на досегашни отношения на собственост не е никаква присъща отлика на комунизма.” – „Комунистически манифест”, Карл Маркс, Фридрих Енгелс). Наложи се да се направи точно обратното -  контролирана приватизация, тихо овладяване на финансовите потоци в държавата, инсталиране на подземни тежкоатлети на входа и на изхода на структуроопределящи предприятия до фалит с последващо унищожаване или поглъщане, концентриране на капитала в ръцете на специално определени фигури. По целесъобразност – ликвидиране или внедряване на същите фигури в демократични партии; по необходимост – създаване на нови, имитиращи опозиция партии.

Що се отнася до тактиката, БКП се отклони от здравия ленински модел за диктатура на пролетариата и се предовери на демократичния сантиментализъм. Правилно оценявайки природно обусловената преходност на демографски рисковия си електорат, партията нарече себе си „социалистическа”, белким младите припознаят в нея модерния европейски социализъм. Да, ама вече нямаше начин новоизлюпените от комунистически яйца олигарси да се маскират като социалисти: самите олигарси станаха експлоататори на човешки труд и прегърнаха законите на капитала! По такъв начин БСП стана жертва на собствената си марксистко-ленинска идеология: вътре в утробата и се появи това, което комунистите някога проповядваха в лекциите си по научен комунизъм: появи се антагонистично противоречие.

В това няма нищо неестествено или ненаучно. Маркс е прав: между експлоататор и експлоатиран не може да има любов. Забележката е несъществена, но вярна – експлоататорът може да нарича себе си комунист, националист, демократ, гербер или екоактивист – въпрос на тактика (виж по-горе).

Извод по марксистки: пролетариатът се явява гробокопач на капитала. В новите условия капиталът е концентриран в ръцете на хора, обяснимо защо наричащи себе си „социалисти”, а не „комунисти”; мухата винаги ражда муха. И капиталът, и неговият гробокопач, членуват в социалистическата партия на Корнелия Нинова. Сблъсъкът е неизбежен.

Лазар Ильов