Земетресение в Дупница: който го усетил – усетил.

Сесийната зала на Общинския съвет в Дупница има две основни характеристики, и двете хубави:

Първо – залата се намира под нивото на земната повърхност, така че земетресенията рядко се усещат. Второ – по време на сесии на това ниво слизат високите етажи на местната власт, което ги осигурява срещу земетресения.

В тази връзка можем да си позволим малко волност извън строгата сеизмологична терминология. Сеизмолозите разправят, че земетресенията биват разрушителни и предупредителни. В защитеното пространство на сесийната зала обаче земетресенията могат да бъдат и кротки – за сетен път се убедихме, че някои протести могат да бъдат толкова тихи, колкото са тихи мишките в килера.

На фона на протестната гражданска тишина разрушителният трясък на ледоразбивача Костадинов разклати сериозно задрямалия общински сеизмограф. В резултат съветниците се опитаха да дават съветите си по същество, за съжаление с твърде скромен успех: наложи се да бъде обяснявано, че няма как разходите да бъдат по-големи от приходите, примерно.

В края на земетресението кметът Чимев се оказа предупредително прав: тая тема с боклука, рече кметът, я търкаляме политикански вече осем години, сега ще го возиме тоя боклук до Костинброд и ще си плащаме масрафа. Следователно ще вдигаме и данъците – държавата ни даде срок да решим тоя проблем и това е положението (Виж забележка трета – б.а.). А партиите тука имаха на разположение цял месец да измислят друг начин – как пък една партия не предложи нещо друго! Тоест, искаше да каже кметът, с боклука си решавахме политическите проблеми, вместо с политиката да си решим проблема с боклука.

И вдигнаха данъците.

Забележка първа: В Севлиево, примерно, преди трийсетина години партиите се договориха да работят заедно - първо за гражданите, па тогава за себе си. Сега там има работеща икономика и не достигат главно работници и жилища.

Забележка втора (относно разходите и приходите): Известно е, че общинските приходи се формират главно от няколко парични потока. Глоби – дай Боже повече нарушители, белким има и повече пари. Такси, когато Общината ни направи услуга – всички се надяваме администрацията да става все по-услужлива… Данъци – особен вид рекет: ще ти вземаме пари толкова, колкото можеш да дадеш и по колкото повода се сетим, ама без да умираш, та утре пак да дадеш. Е, затова никъде не наричат данъците „икономика”.

Забележка трета: Държавата неизменно бележи макроикономически ръст и рапортува за излишък в бюджета си. Милиарден излишък. Общините неизменно бележат бюджетен дефицит – всяка според боя си. Дали някой не минава някого в кантара?

Та в едно отношение Чимев е предупредително прав. Ама на това ниско ниво в сесийната зала кой да усети толкова кротко земетресение…

На снимката горе: Древен китайски сеизмограф. Когато има хубаво земетресение, топките от устата на драконите падат в устата на жабите долу. Ама това се случва на трийсет години по веднъж.

Лазар Ильов