За унилото ни право да избираме

Ако държавата е силна – тя ни смазва. Ако е слаба – ние загиваме.

Забелязвате ли как се научихме да си избираме кметове? Вече почти не си правим труда да изслушаме програмите, които кандидатите представят като предизборни обещания – знаем, че така или иначе те няма да бъдат изпълнени или поне че изпълнението почти не зависи от тях. Имаме само две ясно очертани изисквания:

  1. Мога ли да очаквам някаква лична полза от тоя човек (службица, обществена поръчка, търговски обект, услуга или поне някой лев, за да гласувам за него)?
  2. Изобщо просто така: дали ми е симпатичен и ако не ме кефи – мамка му!

Последните няколко месеца в Дупница се наблюдава небивал строителен ентусиазъм. Комплекси се благоустрояват, улици се асфалтират, а по улиците – новички автобусчета и новички спирки с несветещ (засега) надпис „Община Дупница”. На автобусите – същият надпис, но странно: те си пътуват по някакво свое си разписание, а по седалките – никой! Абсолютно празни! Тоест – имаме интегриран градски транспорт, но сякаш той е предназначен да се отчете мероприятието, да се види колко е готино всичко и как хубаво са похарчени европейските пари, ама хората сякаш не искат да се возят. Билети не се продават, но разходите някой ги плаща. Любопитно е някак – като не са готови с разписанията, спирките и останалите подробности, защо пуснаха автобусите?

Всъщност е ясно защо.

Що се отнася до спирките… Понякога празен, призрачен автобус с горделив надпис „Община Дупница” спре на отредената му спирка, примерно на ул. „Страхил войвода” около хипермаркета LIDL и моментално настава задръстване: улицата е двулентова с непрекъсната линия, кръстовище, светофари, а автобусът отваря и затваря врати, ужким някой слиза и се качва. На другото платно някой е паркирал временно, за да получи багаж от „Еконт”, респективно от „Спиди”. Получава се много забавна улична седянка. В програмата по интегрирания градски транспорт някой е проектирал спирки, но е забравил да предвиди джоб за тях. Обаче мероприятието е изпълнено, готово е за избори.

Защо така? Кметът, който се надява отново да бъде избран, вероятно знае, че цялата тая суматоха всъщност е предизборна пиеса; знае, че ние също знаем. Но как така получи възможност изведнъж да докара багери и валяци, да блокира цели квартали с тях и да докара до нервен срив шофьорите, принуждавайки ги да излитат вертикално, за да прескочат изкопите и машините?

Изобщо – кой режисира предизборните пиеси?

Простичко е. В навечерието на изборите заинтересованата Изпълнителна власт, ама Централната Изпълнителна Власт, изведнъж развързва кесията и потичат едни милиони. И тогава по общините настава трескава дейност – трябва не просто да се благоустроява, трябва да се изпълни предизборната Партийна повеля, трябва да се печелят избори. Ето защо безпредметно е да хвърляме камъни по кметовете – някои толкова си могат, но в повечето случаи толкова им се позволява.

Всъщност какво е „свръхцентрализирана държава”?

  • Изпълнителната власт решава всичко, тя е хипертрофирана.
  • Държавата контролира функциите на гражданското общество и ги обезсмисля.
  • Върховният лидер е самодържец. Политически интригант, който раздава висша справедливост - ембрионално условие за появата на култ към личността.
  • Тоест – изпълнителната власт подчинява обществото, което е длъжно да я избира.

В този смисъл се налага да си зададем въпроса – имаме ли самите ние като общество психологическа обремененост като следствие от един отминал период? И ако да, то са обясними както свръх очакванията ни (общинският кмет, Сакскобургготски, Костов, демокрацията като дефиниция), така и умореното ни разочарование (общинският кмет, Сакскобургготски, Костов, демокрацията като дефиниция).

Хехе… А в Конституцията продължава да пише, че цялата власт произтича от народа…

Ето как от унилата ни свобода да избираме до страха от самата свободата (The Fear of Freedom) има само една крачка.