Лев готовится к прыжку

Лъвът се готви за скок – имаше такава статия в съветския печат едно време.

Лъвът отдавна скочи – лев прыгнул, и ако искате да знаете точно за какво става въпрос, попитайте чичо Гугъл, той знае всичко. И нека не ви смущава руският език – той е толкова международно признат, колкото и английският; just political fashion.

Предстоят ни поредните избори – свободен, демократичен политически феърплей. Знам, че се смеете. Ако престане да ви е смешно, да продължим нататък.

Местните избори определят темелите на държавата, те са в основата и. Ако основата е нестабилна, държавата се търкулва на улицата, в хаоса на плебса. Има парадокс: силната власт ни смазва, а ако властта е слаба – ние загиваме. По тази логика срещу петдесет лева за продаден глас на изборите осъждаме децата си на едно от двете.

Още ли е смешно?

Всъщност, казано в прав текст, държавата е политическа конфигурация с определено институционален характер, която ни управлява чрез възложените и от самите нас пълномощия за

легитимно физическо насилие.

Сменете думата „държава” с думата „власт” и ще разберете колко ви струват вашите петдесет лева като изборджийска надница. И няма абсолютно никакво значение коя партия ви предлага надницата. За сведение – тарифата на евтините проститутки изпреварва ръста на средната работна заплата, имайте го предвид.

Така или иначе, местните избори само се наричат „местни”, те уреждат съдбата на централната власт. Понеже досега не ни пукаше за това правило, сега се налага да признаем, че централната власт вече е свръх централна. И държавата ли е вече свръх централизирана?

Нека да видим поне теорията.

  • Изпълнителната власт е хипертрофирана, тоест - еднолична.
  • Гражданското общество е подчинено, държавата контролира функциите му и се внедрява в него, сковавайки самостоятелния му живот.
  • Върховният лидер е политически интригант, който раздава висша справедливост. На тази почва израства култът към личността.
  • Като краен резултат изпълнителната власт подчинява обществото на себе си.

Това са теоретично изведените признаци на свръх централизираната държава. Звучат ли ни познато? Ако да – длъжни сме да се запитаме имаме ли самите ние

наследствена или психологическа обремененост като печално следствие от един отминал период?

И ако отново да – то са обясними както свръх очакванията ни (Сакскобургготски, Костов, демокрацията като дефиниция), така и умореното ни разочарование (Сакскобургготски, Костов, демокрацията като дефиниция). А оттук до страха от свободата (The Fear of Freedom, който Ерих Фром нарича „бягство” ), има само една крачка.

Но, в края на краищата, живеем в свободна държава – толкова свободна, че можете безнаказано да вършите престъпления („Купуването и продаването на гласове са престъпления”, ако си спомняте). Толкова повече, ако партийната власт ви е съучастник.

Лъвът скочи, граждани. Но в условията на представителната демокрация, преди да захапе, той плаща.