ЖЕГА

-Ега ти жегата! Тотално напича.

- На кой пич?

- Как на кой пич бе. Ти глух ли си. Напича.

- Леле, запалих се. Нали разправяш, че нещо на некакъв пич било тотално.

- Тъп си, а ме мързи да ти обяснявам... Жегата напича, не на пича, а напича, напичва, времето напичва... Уф... Мързи ме бе!

- А-а... пече. Верно. Кокошките снасят яйцата пържени.

- Ега ти шашавото време.

- Не е шашаво времето, щото е наше. Времето е наше.

- Да бе, ваше... Ти още за ония песни ли ми говориш? Басси. От вас дойде жегата, бате, от нас беше подскачането. Та сега всички изгорехме от вашто напичване.

- Изгорехте вие балъците, бате. Умните са си на сенка. Който имаше акъл, си е на сенка и времето си е негово.

- Я, че как стана тая работа? Нали уж се делехме на комунисти и седесари, па сега станахме балъци и тарикати!

- Па балъци сте, затова.

- Балъци сме, щото ви уйдисахме на акъла, та скачахме по площада като маймуни, а комунистите през това време станаха милионери! Времето било ваше! Като е ваше, защо червените станаха олигарси? И как така...

- Ей, как не те мързи да говориш бе... Млъкни малко!

- Извинявай, че говоря, докато ме прекъсваш... Искаш ли да поскачам малко? „Кой не скача, е червен!” – помниш ли?

- Добре бе, бате, от жегата почервеняхме… Нема да скачаш.

- То вече нема и смисъл… Като ти казвам, че времето напичва тотално…