Ех, да бяхме таралежи!

Магаре да предложа за депутат, и него ще изберат!

Това каза Борисов в прав текст, но тук става дума за чаровната дама на ГЕРБ Лиляна Павлова. В крайна сметка я избраха, макар че много искаха да я освиркат, нали? Широко засмяната дама на ГЕРБ, еврокомисарят Мария Габриел, просто не се досети, че не може да съвместява позициите еврокомисар и евродепутат, та временно поведе хорото на Бойкоборисовите кандидати – колкото да изконсумира европейския си рейтингов ресурс. После Юнкер напомни за нещата на извънредно заседание на Европейския съвет, заявявайки, че няма смисъл комисарите,

подали оставка,

да бъдат замествани с други. А мотивира се Юнкер с желязната логика, че Европейската комисия просто няма нужда от двайсет и осем еврокомисари, защото нямало за тях достатъчно задачи. Мария Габриел веднага си спомни, че я чакат купища задачи в ЕС и стана от депутатското си място, за да седне там Лиляна Павлова. От своя страна пък чаровната Лиляна Павлова скромно заяви, че „България трябва да бъде представена от своите достойни кандидати във всички европейски институции” и седна с малко особена усмивчица.

Изборджийски игрички в стил „Цветанов”, когото обаче изхвърлиха на боклука, за да запазят Борисов.

В Народното събрание като Халеевата комета влетя внезапно Делян Пеевски, следван от смутено усмихнатото ръководство на ДПС. Когато Делян даваше височайшите си изявления, ръководството почтително мълчеше или шепнешком подсказваше. Когато ръководството се опитваше да даде и то някакви изявления, Делян го прекъсваше и уточняваше. Дисциплинираният ДПС-електорат дисциплинирано избра и ръководството (Карадайъ), и Делян за евродепутати, но те и двамата изведнъж се досетиха, че имат твърде много работа в България, та нямат време за евродепутатство, следователно да влязат следващите. Да ги пита човек и Карадайъ, и Делян – като имат работа тук, защо се кандидатираха, та създадоха главоболия на ЦИК. Всъщност Делян Пеевски прави буквално каквото си иска (е, може би не той, ама някой го иска де!): на изборите през 2014 г. той пак беше втори в листата, пак беше избран и пак се отказа. Съгласно правилата на изборния кодекс тогава ЦИК заяви, че ако един кандидат е вече избран, той няма право да се откаже. Да, ама Делян се отказа! Тогава ЦИК, хващайки се за главата, буквално на другия ден призна правото Му да се откаже. Сега от тази практика се възползва и Карадайъ. Защо пък не? Йордан Цонев даде да се разбере, че на ДПС не му пука особено дали ще имат трима, или четирима евродепутати, както и от падналият им с два-три процента резултат; виновен е Местан, както и ниската избирателна активност.

Изборджийски игрички в стил „Доган”, когото пенсионираха като почетен падишах.

Корнелия Нинова пък се опита да подаде оставка – ама така да я подаде, че ужким не е принудена, ами така и диктувало достойнството. Заедно с това тя си остава председател де, и много и се щеше да председателства до прекия избор на нов ръководител. Пленумът на БСП пак я отряза – в рамките на няколко часа два пъти.

Следизборни игрички в стил „БСП”.

Един бивш премиер на България прогнозира, че ред в страната ще настъпи все пак, но този ред ще бъде наложен отвън и ще бъде унизителен.

Свикнали сме. Дали ще гъгнем признателните си политически тропари на руски, английски или немски език – все тая. Въпрос на образователна концепция и мода.

Грешки на прехода, Живков ги наричаше „грешки на растежа”.

Е, стават грешки – така въздъхнал и един таралеж, слизайки от четката за дъски.

Ама не сме таралежи, да му се не види! Какво сме?