Валери Симеонов нарече руския патриарх „второразреден агент на съветската КГБ”, контрабандист на цигари и т. н. заради дързостта на светиня му да ни дава акъл кого да почитаме и кого – не, без да му пука нито за дипломатична деликатност, нито за високия сан на Патриарх Кирил, нито за патриаршеството му на Москва и цяла Русия.  Съпартийците на патриота се дистанцираха веднага, мънкайки, че всеки имал право на мнение; войводата Каракачанов се измъкна дипломатично, а Сидеров се дръпна, разправяйки, че по такъв начин Симеонов обиждал вярата. Президентът Радев предпочете да не дава никакви обяснения за скандалното конско евангелие, прочетено му от руския патриарх в българското президентство. Илияна Йотова срамежливо замълча за коленопреклонното си ръкоцелование на руския духовен големец.

Така или иначе, нито един глас не се чу в защита на „невъзпитания” ни вицепремиер. Нито един глас не се осмели да попита – абе верно ли руския Патриарх е агент „Михайлов” от КГБ? Каква е тая история с безакцизни цигари за 14 милиарда долара, плюс други едни четири милиарда „за църквата”, плюс един частен самолет? При толкова милиарда сребърници в кесията си човекът наистина ли може да е пастир на православието  и наш духовен отец во Христе?

В демократична България не посмяхме да попитаме за това, а в Путинова Русия посмяха.

Сайтът newizv.ru, позовавайки се на сайта rus.bg публикува  фразата на Валери Симеонов – ето руският и превод:

"Этот человек (Патриарх Кирил – б.а.) не спустился с небес, не вышел из Рая и не является посланником Иисуса Христа. Он известен как сигаретный митрополит России. С 1996 года он ввез на 14 млрд. долларов безакцизных сигарет... и на 4 млрд. долларов вина для нужд церкви. У него есть и частный самолет. Его часы стоят 30 тыс. Кто он? Это не восточноевропейский духовник. Это агент Михайлов, второразрядный агент советского КГБ... Представьте себе патриарх Неофит поедет к Путину и начнет объяснять, кто такие Кирилл и Мефодий... Второразрядный агент советского КГБ будет нам рассказывать, что верно, а что нет. Так не получится".

На български той звучи така:

„Този човек не е паднал от небето, не е излязъл от Рая и не е посланик на Иисус Христос. Той е известен като „цигарения митрополит на Русия”. През 1996 г. той е внесъл безакцизни цигари за 14 милиарда долара и вино за 4 милиарда долара за църковни нужди. Той има частен самолет. Часовникът му струва 30 хиляди. Кой е той? Това не е източноевропейски духовник. Това е агент Михайлов, второразреден агент на съветската КГБ... Представете си патриарх Неофит (българският патриарх – б.а.) да отиде при Путин и да почне да обяснява кои са тия Кирил и Методий... Второразрядният агент на съветската КГБ ще ни разказва какво е вярно и какво – не. Няма да се получи.”

Всеки българин може да потвърди, че руският сайт е цитирал нашия вицепремиер коректно, предоставяйки на руския си читател линк, от който  да научи всичко за българския патриарх, включително духовната му титла - Святейший Патриарх Болгарский, Митрополит Софийский.

Притеснително е да си признаем, че у нас скандалът „Патриарх Кирил” се разрази главно върху „неприемливо директните, непремерени” думи на вицепремиера Симеонов. Покрай тези думи някак с

коленопреклонно ръкоцелование

пропуснахме да реагираме на абсолютно недопустимата назидателност на руския духовник, позволил си да поучава българския народ от позицията на руски държавник; пропуснахме да напомним на Кирил, че нашата признателност и добри чувства към Русия не се отнасят за ония лидери – духовни или светски, които разбират тази признателност като подчинение. Притеснително е, защото онова, което ние не посмяхме да направим, го направиха в Русия.

Как беше отразен скандалът там?

Разбира се, по някои форуми отново се появиха дежурните хейтъри: българите са неблагодарници, ние ги освободихме, а те хукнаха след „американцы и какие там посранцы”, българите живеят бедно, но така им се пада, щом ни предадоха и т.н.

Но все пак преобладаваха трезвите и разумни гласове. Вижте например това:

 „# Нина Михайловна 09.03.2018 11:28 : -Этот премьер заслуживает самого глубокого уважения, а патриарх, видимо хотел поссорить нас с братским Болгарским народом”. Тоест, въпросната Нина Михайловна от Русия смята, че „българският вицепремиер Валери Симеонов заслужава най-дълбоко уважение, а патриархът очевидно е искал да ни скара с братския български народ”. Та ето защо намирам нещо притеснително в отразяването на скандала у нас – ние не посмяхме да напишем това...

Трудно ще обвиним например „Комсомольская правда” в любов към европейска България. И все пак там отразиха посещението на патриарха си в контекста на националния празник на българите:

Болгария благодарит Россию за независимость "на русских костях"

Патриарх Кирилл помолился за воинов, освободивших Балканы от турок.

Е, и това е добре – България благодари на Русия за руснаците, оставили костите си там, а патриархът се помолил за тях, и нито дума за скандала.

Статията в сайта newizv.ru цитира и речта на нашия президент:

На полях сражений русско-турецкой освободительной войны погибли воины многих народов: русские, румыны, финны, украинцы, белорусы, поляки, литовцы, сербы и черногорцы. Для всех них Болгария - последний дом, и их мы чтим как своих героев".

Както виждаме, се казва в статията, руският народ е отбелязан специално и е споменат първи. Защо е трябвало това да предизвика такава реакция у нашия патриарх? А сега вече имаме и резкия отговор на българския вицепремиер, което полага основите на един излишен нов конфликт!

Тук авторът намеква твърде двусмислено, че всъщност секретарят на Обединените патриоти Юлиян Ангелов плахо прави опит за извинение: Ние, казал той, не можем да носим отговорност за изказването на някои хора, за тяхното лично мнение. Ние имаме друго мнение.

Ето – този светкавичен български рефлекс за плахи извинения ми звучи доста притеснително.

Изкушавам се да цитирам още един глас от руските форуми:

прот. Александр Шрамко:

А я удивляюсь выдержанности болгарского президента. Надо было встать и уйти. (А аз съм изненадан от въздържаността на българския президент. Трябвало е просто да стане и да напусне.)

И накрая – дякон Андрей Кураев, за поведението на своя Патриарх в България:

Патриарх Кирил избра най-добрия начин да развали руско-българските отношения. Поведението му е напълно неразбираемо. Вътре в себе си той представлява емоционален вулкан и точно затова в църквата е известен като „асфалтополагач” – има се предвид маниера му да води диалог... Гледа те в очите като следовател от НКВД, говори рязко и не допуска възражения. Поведението му е още по-странно ако вземем предвид, че още на 2 март, в навечерието на празника, министър-председателят на България е позвънил на Лавров, специално му е позвънил, за да изрази благодарност към Русия за освобождението на България от турско иго. Пък и да го кажем простичко – представете си, че някой идва при вас и настоява да го обичате повече, защото вие малко го обичате, защото вие сте му задължен... Това наистина е най-добрият начин да си развалите отношенията. И сега руските дипломати ще трябва да вземат отношение по скандала, защото Русия може да загуби потенциалния си съюзник от Европейския съюз.

Може и да не им е вкусно на някои, но реакцията на нашия президент е била блестяща. Дали от скромност, дали от проклетата българска плахост, но тази част от срещата така и не получи популярност в българското медийно пространство, та трябва да го научим от руския дякон Андрей Кураев. В интервюто си за „Говорит Москва” Кураев заяви следното:

„...Причем, вопреки требованию парламента, он до сих пор не дал ответа – на него давят, требуют, где ваш ответ на эти слова патриарха? Он молчит. Единственное, после горячей речи патриарха он ему сказал очень вежливо: "я читал вашу книгу "Слово пастыря" в болгарском переводе, и меня там очень впечатлили слова о силе молчания". (...Впрочем, въпреки настояването на Парламента, той (президентът Радев – б.а.) и досега не е дал отговор: притискат го, изискват от него да каже - какво е отговорил на тези думи на патриарха? Той мълчи. А единственото, което е казал той след разгорещената реч на патриарха, е много вежливата забележка: „Аз четох Вашата книга „Словото на пастира” в български превод и там особено ме впечатлиха думите за силата на мълчанието.”)

Това на дипломатически език, каза Кураев, означава, че понякога е по-добре да замълчиш. Тоест, въпреки резкия тон на българския вицепремиер, президентът Радев направи всичко възможно скандалът да не се разгори. Обаче патриарх Кирил намери за необходимо да публикува видеото с диалога. Сега вече това видео се разпространи в България и предизвика всеобщо възмущение. По такъв начин патриархът не само направи гаф, но го и разду в сериозен скандал.

(Тук се налага да направим малка забележка: всеобщо възмущение предизвикаха наистина думите на патриарха, но партийно-политическо възмущение предизвикаха само думите на Симеонов – б.а.)

Сега вицепремиерът Валери Симеонов ще трябва да обяснява на свои и чужди защо се е държал толкова невъзпитано с един представител на „вярата” (тоест - на Москва, по Волен Сидеров) или на Русия (по законите на политическата логика). Ще се тръби под път и над път как това отношение на Симеонов клати правителството. Ще се обяснява тихичко на послушните българи, че Дядо Иван може да прати не агент Михайлов под формата на патриарх, а

магарето на Настрадин ходжа,

което ние трябва да обичаме толкова, колкото ни е казано. И ако му се намери цаката на Симеонов, Негово Светейшество Кирил, Патриарх на Москва и на цяла Русия, може да потупа правителството по бузката.

Българският народ няма да забрави руската кръв, пролята за освобождението му. Няма да престане да цени великата руска култура. Но ще изразява чувствата си все по-трудно – толкова по-трудно, колкото по-брутално го натискат милиардери от КГБ, па били те и наши братя во Христе.

Лазар Ильов

Най-високопоставеният и безпрецедентно охраняван гост от Русия, уважил националния ни празник (всъщност денят, в който две велики империи – Русия и Турция, сключиха помежду си мирен договор), беше Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил - на цяла Русия, но не и на Република България.

Незнайно защо, българският вицепрезидент Илиана Йотова коленичи пред московския Патриарх.

Прочее, в качеството си на какъв ни удостои с посещението си руският Патриарх?

В качеството си на лидер на Руската православна църква, която малко преди Руско-турската война (която признателно наричаме „освободителна”), премълчава наложената на Българската екзархия схизма (1872)? Именно на Българската, на която по собственото му признание „Москва и цяла Русия” дължат православието и езика си? И като руски православен Патриарх  да ни поучава колко бил огорчен от факта, че наред с руските и български войници, сме споменали и финландци, румънци, сърби и т.н. загинали в тази война? Що ще тогава представителят на българската държавност Илиана Йотова в нозете на религиозен лидер на чужда страна? У нас Църквата е отделена от държавата (“Религиозните институции са отделени от държавата” - чл.13.2 на Конституцията от 1991 г.)!

Ако пък Патриарх Кирил е поел на плещите си и друга, държавническа мисия, то би лъснала една прозрачно цезаропапистка линия на Кремъл, старателно налагана и до днес – поне по териториите, където Москва има или иска да има доминиращо влияние. В такъв случай що ще представителят на българската държавност Илиана Йотова в краката на Патриарх Кирил - представителят на Кремъл?

Националният ни празник (умишлено или не!) фокусира вниманието изключително в един етап от съществуването на една от най-старите държави в Европа, единствената, която не е променяла името си във вековете – България. Този празник ежегодно поставя част от народа ни в деликатна ситуация, затова е съмнителна обединителната му функция. Този празник сякаш легитимира статута ни на независима държава единствено в контекста на отношенията ни с Русия.

По въпроса с колениченето. Урсула фон дер Лайен, военен министър в правителството на Ангела Меркел, не пожела да забули главата си при официалната си среща с престолонаследника на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман ас Сауд. Дамата не просто заложила на европейския протокол при тая среща, но с облеклото си показала, че е представител на велика и достойна държава, същевременно уважавайки арабските традиции.

Достойнството на един народ започва от самочувствието на гражданите; невъзможно е то да му бъде внушено административно или политически.

Лазар Ильов

Правителственият сайт на Чехия публикува официалната позиция на Андрей Бабиш, тоест на чешката страна, по казуса с ЧЕЗ.

Бабиш подробно изяснява генезиса, развитието и крайния резултат на кашата около продажбата на електроразпределителната фирма – която и да е тя вече. Разговарях с директорския борд на ЧЕЗ, заяви Бабиш, с оглед да изясня породилите се съмнения около процеса на продажбата. Бордът ме увери, че обстоятелствата както около процеса на продажбата, така и около финансирането на сделката, са достатъчно ясни и следователно няма причини тя да не бъде сключена – именно с „Инерком”. Надзорният съвет на ЧЕЗ е получил същите уверения, и то многократно.

Българският премиер, по думите на Бабиш, е „изразил загриженост за бъдещето на значителна част от електропреносната мрежа в България”, а информацията, с която разполага от български и чешки медии, само е засилила съмненията му „относно надеждността на новия собственик”.

Що се отнася до изразеното желание от страна на българския премиер държавата да придобие собствеността на ЧЕЗ вместо сегашния купувач „Инерком”, се казва в изявлението на Андрей Бабиш, аз го насочих към ръководството на компанията и подчертах, че договорът вече е сключен.

И така, полека-лека става ясно, че в тая игра почти няма цветя за мирисане. Да се чуди човек тогава защо премиерът побърза да откъсне баш теменужката – дали заради надеждата така да се спаси останалото от правителствената градинка?

За съжаление уводът ще бъде досадно дълъг, а изводът – съвсем кратък. Но се налага.

След смяната на режима „Живков” , което погрешно наричаме „демократични промени”, управляващата БКП пое нов курс, адекватен на международната обстановка. Този курс изискваше нова стратегия за запазване на властта, както и нова тактика, гарантираща оцеляването на партията: тактика преди всичко дизайнерска, PR-тактика, целяща на първо време да се запази поне част от членската маса.

Стратегията беше изпълнена точка по точка. („Премахването на досегашни отношения на собственост не е никаква присъща отлика на комунизма.” – „Комунистически манифест”, Карл Маркс, Фридрих Енгелс). Наложи се да се направи точно обратното -  контролирана приватизация, тихо овладяване на финансовите потоци в държавата, инсталиране на подземни тежкоатлети на входа и на изхода на структуроопределящи предприятия до фалит с последващо унищожаване или поглъщане, концентриране на капитала в ръцете на специално определени фигури. По целесъобразност – ликвидиране или внедряване на същите фигури в демократични партии; по необходимост – създаване на нови, имитиращи опозиция партии.

Що се отнася до тактиката, БКП се отклони от здравия ленински модел за диктатура на пролетариата и се предовери на демократичния сантиментализъм. Правилно оценявайки природно обусловената преходност на демографски рисковия си електорат, партията нарече себе си „социалистическа”, белким младите припознаят в нея модерния европейски социализъм. Да, ама вече нямаше начин новоизлюпените от комунистически яйца олигарси да се маскират като социалисти: самите олигарси станаха експлоататори на човешки труд и прегърнаха законите на капитала! По такъв начин БСП стана жертва на собствената си марксистко-ленинска идеология: вътре в утробата и се появи това, което комунистите някога проповядваха в лекциите си по научен комунизъм: появи се антагонистично противоречие.

В това няма нищо неестествено или ненаучно. Маркс е прав: между експлоататор и експлоатиран не може да има любов. Забележката е несъществена, но вярна – експлоататорът може да нарича себе си комунист, националист, демократ, гербер или екоактивист – въпрос на тактика (виж по-горе).

Извод по марксистки: пролетариатът се явява гробокопач на капитала. В новите условия капиталът е концентриран в ръцете на хора, обяснимо защо наричащи себе си „социалисти”, а не „комунисти”; мухата винаги ражда муха. И капиталът, и неговият гробокопач, членуват в социалистическата партия на Корнелия Нинова. Сблъсъкът е неизбежен.

Лазар Ильов

Тоя път няма да има оставки – люто се закани Борисов по повод сценария, който заподозря в скандала с продажбата на ЧЕЗ. Тоя път ще ги разнищя всичките!

Сценарий наистина би трябвало да има – иначе трябваше да се блъскаме по главата толкова ли плиткоумни наивници сме избрали да ръководят държавата, та цяла година да не им светне какво би станало, ако Гинка купи електроразпределението в една трета от държавата, включително в София. Щото на Гинка може да и хрумне да вдигне цената на тока с десет или повече процента и да бутне правителството – това сме го играли. Или щото на Гинка може да и хрумне да остави столицата ден-два без ток и пак да бутне правителството. Или пък просто може Гинка да се окаже с непосилни борчове след покупката, та да и се наложи да продаде електроразпределението си на руско-грузинските си приятели; в такъв случай правителството и да падне – кел файда: дружбата ни със Съветския съюз пак ще се окаже „тъй жизнено необходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество” (Георги Димитров).

Следователно за пръв път трябва да повярваме безрезервно в думите на премиера – има сценарий. Остава да му повярваме и че ще ги разнищи, всичките, ама тука, извинявайте, господин премиер, позволете ни да си помислим.

Първо – как ще ги разнищите?

Преди време ви помолиха да кажете кого виждате, когато погледнете в огледалото. Пеевски, нали? Тогава заявихте, че този успял млад мъж е просто депутат от ДПС и нищо повече.Да де, ама тоя „просто депутат” започна кариерата си с една двайсетгодишна кола, необяснимото как израсна до председател на ДАНС, та ви помогна да отърколите Орешарски, след което пак така необяснимо стана пръв приятел на Цветан Василев. После изкупи де що имаше медиа за продаване, че и за разпространение на вестници, че „Лафки”, че чудо… Там нямаше ли нещо като сценарий? И ако има, той влиза ли в категорията „Всичките”, защото очевидно отдавна не е в категорията „Кой?”?

Второ – кои са тези „Всичките”?

Да започнем от БСП на Нинова. Ако бяхте казали, господин премиер, че пак ще подавате оставка, то госпожа Нинова би се почувствала много нещастна и объркана. Последното, което би било полезно за нейното политическо здраве в момента, е властта. Ще и се наложи да приеме бъклицата на конфузно деликатните сватове от ДПС, а там са обръчите на Доган и Пеевски - отровни като целувките на Местан. Кючек ли ще играе БСП, или ръченица? Волен Сидеров вече даде иширет, че би приел евентуално предложение от всеки, който би оценил златния му пръст, като, разбира се, коалицията била все още стабилна, ама моля ви се!… БСП не е готова да вземе властта по една простичка причина – няма необходимата електорална подкрепа, няма и необходимото доверие.

Ахмед Доган ли? Ами че първото нещо, което направи след заканата ви, беше да събере своите и да им пошушне нещо си там. Каквото и да им е пошушнал, Сокола никога не прави излишно движение: вие ще разнищвате, ама ние ако решим същото? Пеевски демонстративно ви нарече, вас и президента, големи момчета, генерали, та да се разберете помежду си. И вие като истински големи момчета млъкнахте. ДПС ще иска ли властта? Не, там предупредително мълчат. Притрябвало им е да бутат правителството с помощта на Гинка.

Реформаторите се разпиляха като билярдни топки. На тях пък даже Гинка с нейните „ошфорки” (тя така нарича офшорките) няма да им се върже на приказките.

Ами то политиците се свършиха, господин премиер. Патриотите са ваши, те без вас не могат…

Остават бизнесмените.

Помните ли скандала с царските конюшни? Може и да сте го забравили – напоследък само скандали наоколо. Социалистите радостно атакуваха конюшните, защото имаха нужда от медийна завеса. Точно тогава оня проклетник от Белград, Цветан Василев, изрече скверни думи по адрес на цялата политическа класа в България. Няма политик в България, изцепи се тогава банкерът, който да не е погален по главата от Задкулисния Център – кръга „Монтерей”. (Вас, разбира се, са ви галили по главата и три папи, но това не променя нещата). Сега отново се налага да се спуска тежка завеса: сделката „ЧЕЗ” да се представи като политическо мероприятие.

Всъщност ако въобще има нещо политическо в цялата тая мерзост, то е въпрос на инструмент: да се представи като политически компромат един опит да се придобие (заграби, завоюва) стратегически сектор с важна роля за националната сигурност, след което придобивката отново да се превърне в политика: просто зависимост. Зависимост, „тъй необходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество” (Георги Димитров, докато още е в Москва). Казано почти по марксистки –

Пари – политика – пари прим.

Оставете Гинка – нея Румен Овчаров я посъветва по най-бързия начин да се спасява от тая каша, защо после щяла да има сериозни проблеми, а що се отнася до проблемите, на Овчаров може да се вярва. Много пари и много компромати по българската земя, господин премиер. Много и тежка, необратима обвързаност между политици, прокуратура и бизнес,

хеле пък в енергетиката! Уау!

Оня проклетник от Белград може и да лъже, но лъже гладко и компетентно, трябва да му се признае: Пеевски бил политически брокер и трупал компромати с помощта на ДАНС, па си имал и министри в кабинета „Борисов” – финансов, транспортен, икономически, па и самият премиер, вика Цветан Василев, косвено участвал в подялба на собственост на Виваком, на Булгартабак…

В този смисъл, ако продължим с банкерските изцепки, тъмните сили в България си имат технология – всеки се плаши от своята малка срамна тайна, та като се събере необходимата информация за тая ми ти тайна, се получава

власт над Властта.

А информацията, казва Василев, изтича от ДАНС – едно време през Алексей Петров, а сега през Пеевски. Обаче в крайна сметка излиза, че имената нямат кой знае какво значение и това си има своята добра страна: наред с имената на първите мъже в държавата банкерът Василев споменава и „Боби Гъза” като име, което участва пряко или косвено в управлението на държавата. Не звучи много авторитетно…

Господин премиер, има една отчайващо реалистична българска поговорка: Отпред змия, отзад вълк. На запад змия, на изток вълк. Или мечка – все тая. Ако, каквото и да ви струва, направите това, което трябва, историята ще го запише с уважение.

В края на краищата нали сте голямо момче, генерал!

 

Лазар Ильов

Какво каза М. Габриел за Истанбулската конвенция

Престижният френски седмичник „Льо Поан”  определи нашата комисарка Мария Габриел като отличничка в семейството на европейските комисари, независимо от младостта и (тя е на 38 години; по изключение изданието съобщава възрастта на Габриел – освен дама тя е и политическа личност с висок ранг, а пред това обстоятелство отстъпва дори и легендарната френска деликатност).

Активната роля на българката в работата на Европейската комисия става още по-значима ако се вземе предвид обстоятелството, че нейният ресор (Цифрова икономика и общество) практически засяга цялата дейност на Комисията. В тази връзка седмичникът отбелязва изключително напрегнатия график на Мария Габриел: провежда средно по 15 срещи дневно с представители на цифровите технологии, кръстосва Европа най-малко пет пъти месечно и в същото време произнася по 11 речи – в Комисията в Брюксел или извън нея. Това е толкова натоварен календар, че поставя нашата представителка на първо място по активност, конкурирана само от унгарския и колега Наврачич. В „Льо Поан” не крият възхищението си от факта, че въпреки всичко Мария Габриел намира време да пътува и до родната си страна; там, правилно отбелязва седмичникът, госпожа Габриел е възприемана като посланик на страната си в Европа.

Няколко дни по-рано комисар Габриел обяви началото на серия мерки за безопасен интернет. Тя стартира събитието от Страсбург, където отбеляза, че новите инициативи са адресирани преди всичко към младите потребители, особено децата. Очаквам нови идеи именно от масовия потребител, каза тя. Ние трябва да изведем цифровите си умения на ново, адекватно на условията ниво, да усъвършенстваме кибернетичното си разбиране и медийната си грамотност.

Supercalculateurs : l'Europe tente de rattraper son retard

Par Emmanuel Berretta