That is the question!

Темата за прословутата Истанбулска конвенция вече цял месец не слиза от медиите. Бойко Борисов прати депеша до своите в смисъл, че няма мърдане – трябва да се приеме и ратифицира, а Сергей Станишев заплаши Нинова с изключване от ПЕС, ако не гласува за същото, т. е. доживяхме категорично единомислие между лидерите на ГЕРБ и на БСП. ГЕРБ се изплашиха да приемат конвенцията, патриотите взеха да ръмжат помежду си и като резултат възникна спасителната идея за референдум – иначе имаше опасност коалицията да се разцепи и правителството да падне. Впрочем Валери Симеонов изръмжа и срещу референдума – щели сме да прахосаме трийсет милиона лева народна пара. По всичко изглеждаше, че това е моментът на истината за БСП: ако натиснеха още малко, работата с разцепването беше опечена. Вместо това темата услужливо беше размита, появиха се коментари как в България щели да дойдат травестити и как децата още в детските градини щели да бъдат поощрявани да разсъждават върху половата си принадлежност и готово – по тия работи ще разсъждаваме още няколко месеца. За останалите проблеми просто няма да имаме време.

Който е служил войник, знае, че като чуе командата „дясното рамо напред”, трябва да завие наляво. Навремето се чудех как им е текнало на военните подобно безумие – абе кажи го като нормален човек бе, кажи „наляво”! Ама не – трябва с помощта на дясното да завиеш наляво!

Днес разбирам, че в абсурдната на пръв поглед заповед се крие дълбок философски смисъл. „Дясното рамо напред” всъщност означава, че нормалният гражданин, изповядвайки десните ценности, ще подкрепи идеята и ще потегли с дясното си рамо, вследствие на което ще направи ляв завой. Нещо още по-интересно: завивайки достатъчно дълго наляво, в края на краищата се озовава в екстремно дясно! Превръща се първо в ляв, а после в десен екстремист!

примерно описаниеАко мечтаеш да станеш успешен политик, ти трябва да можеш да спазваш или да усвоиш следните правила.

  • Обещавай светло бъдеще, обяснявайки днешните проблеми като необходимо изпитание в името на това бъдеще. Доколко ефикасен е този съвет можеш да си представиш, ако си спомниш как четиридесет и пет години обикновените хора наливаха основите на мечтания комунизъм, който никога не се състоя. Всъщност се състоя особен вид капитализъм, в който капиталът се концентрира в ръцете на комунистическите идеолози, а обикновените хора се заеха да наливат други основи – отново в името на светлото бъдеще. С други думи – при необходимост ти трябва да си в състояние да се превърнеш в своята противоположност, за да се задържиш във властта.