Най-високопоставеният и безпрецедентно охраняван гост от Русия, уважил националния ни празник (всъщност денят, в който две велики империи – Русия и Турция, сключиха помежду си мирен договор), беше Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил - на цяла Русия, но не и на Република България.

Незнайно защо, българският вицепрезидент Илиана Йотова коленичи пред московския Патриарх.

Прочее, в качеството си на какъв ни удостои с посещението си руският Патриарх?

В качеството си на лидер на Руската православна църква, която малко преди Руско-турската война (която признателно наричаме „освободителна”), премълчава наложената на Българската екзархия схизма (1872)? Именно на Българската, на която по собственото му признание „Москва и цяла Русия” дължат православието и езика си? И като руски православен Патриарх  да ни поучава колко бил огорчен от факта, че наред с руските и български войници, сме споменали и финландци, румънци, сърби и т.н. загинали в тази война? Що ще тогава представителят на българската държавност Илиана Йотова в нозете на религиозен лидер на чужда страна? У нас Църквата е отделена от държавата (“Религиозните институции са отделени от държавата” - чл.13.2 на Конституцията от 1991 г.)!

Ако пък Патриарх Кирил е поел на плещите си и друга, държавническа мисия, то би лъснала една прозрачно цезаропапистка линия на Кремъл, старателно налагана и до днес – поне по териториите, където Москва има или иска да има доминиращо влияние. В такъв случай що ще представителят на българската държавност Илиана Йотова в краката на Патриарх Кирил - представителят на Кремъл?

Националният ни празник (умишлено или не!) фокусира вниманието изключително в един етап от съществуването на една от най-старите държави в Европа, единствената, която не е променяла името си във вековете – България. Този празник ежегодно поставя част от народа ни в деликатна ситуация, затова е съмнителна обединителната му функция. Този празник сякаш легитимира статута ни на независима държава единствено в контекста на отношенията ни с Русия.

По въпроса с колениченето. Урсула фон дер Лайен, военен министър в правителството на Ангела Меркел, не пожела да забули главата си при официалната си среща с престолонаследника на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман ас Сауд. Дамата не просто заложила на европейския протокол при тая среща, но с облеклото си показала, че е представител на велика и достойна държава, същевременно уважавайки арабските традиции.

Достойнството на един народ започва от самочувствието на гражданите; невъзможно е то да му бъде внушено административно или политически.

Лазар Ильов

Правителственият сайт на Чехия публикува официалната позиция на Андрей Бабиш, тоест на чешката страна, по казуса с ЧЕЗ.

Бабиш подробно изяснява генезиса, развитието и крайния резултат на кашата около продажбата на електроразпределителната фирма – която и да е тя вече. Разговарях с директорския борд на ЧЕЗ, заяви Бабиш, с оглед да изясня породилите се съмнения около процеса на продажбата. Бордът ме увери, че обстоятелствата както около процеса на продажбата, така и около финансирането на сделката, са достатъчно ясни и следователно няма причини тя да не бъде сключена – именно с „Инерком”. Надзорният съвет на ЧЕЗ е получил същите уверения, и то многократно.

Българският премиер, по думите на Бабиш, е „изразил загриженост за бъдещето на значителна част от електропреносната мрежа в България”, а информацията, с която разполага от български и чешки медии, само е засилила съмненията му „относно надеждността на новия собственик”.

Що се отнася до изразеното желание от страна на българския премиер държавата да придобие собствеността на ЧЕЗ вместо сегашния купувач „Инерком”, се казва в изявлението на Андрей Бабиш, аз го насочих към ръководството на компанията и подчертах, че договорът вече е сключен.

И така, полека-лека става ясно, че в тая игра почти няма цветя за мирисане. Да се чуди човек тогава защо премиерът побърза да откъсне баш теменужката – дали заради надеждата така да се спаси останалото от правителствената градинка?

Тоя път няма да има оставки – люто се закани Борисов по повод сценария, който заподозря в скандала с продажбата на ЧЕЗ. Тоя път ще ги разнищя всичките!

Сценарий наистина би трябвало да има – иначе трябваше да се блъскаме по главата толкова ли плиткоумни наивници сме избрали да ръководят държавата, та цяла година да не им светне какво би станало, ако Гинка купи електроразпределението в една трета от държавата, включително в София. Щото на Гинка може да и хрумне да вдигне цената на тока с десет или повече процента и да бутне правителството – това сме го играли. Или щото на Гинка може да и хрумне да остави столицата ден-два без ток и пак да бутне правителството. Или пък просто може Гинка да се окаже с непосилни борчове след покупката, та да и се наложи да продаде електроразпределението си на руско-грузинските си приятели; в такъв случай правителството и да падне – кел файда: дружбата ни със Съветския съюз пак ще се окаже „тъй жизнено необходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество” (Георги Димитров).

Следователно за пръв път трябва да повярваме безрезервно в думите на премиера – има сценарий. Остава да му повярваме и че ще ги разнищи, всичките, ама тука, извинявайте, господин премиер, позволете ни да си помислим.

Първо – как ще ги разнищите?

Преди време ви помолиха да кажете кого виждате, когато погледнете в огледалото. Пеевски, нали? Тогава заявихте, че този успял млад мъж е просто депутат от ДПС и нищо повече.Да де, ама тоя „просто депутат” започна кариерата си с една двайсетгодишна кола, необяснимото как израсна до председател на ДАНС, та ви помогна да отърколите Орешарски, след което пак така необяснимо стана пръв приятел на Цветан Василев. После изкупи де що имаше медиа за продаване, че и за разпространение на вестници, че „Лафки”, че чудо… Там нямаше ли нещо като сценарий? И ако има, той влиза ли в категорията „Всичките”, защото очевидно отдавна не е в категорията „Кой?”?

Второ – кои са тези „Всичките”?

Да започнем от БСП на Нинова. Ако бяхте казали, господин премиер, че пак ще подавате оставка, то госпожа Нинова би се почувствала много нещастна и объркана. Последното, което би било полезно за нейното политическо здраве в момента, е властта. Ще и се наложи да приеме бъклицата на конфузно деликатните сватове от ДПС, а там са обръчите на Доган и Пеевски - отровни като целувките на Местан. Кючек ли ще играе БСП, или ръченица? Волен Сидеров вече даде иширет, че би приел евентуално предложение от всеки, който би оценил златния му пръст, като, разбира се, коалицията била все още стабилна, ама моля ви се!… БСП не е готова да вземе властта по една простичка причина – няма необходимата електорална подкрепа, няма и необходимото доверие.

Ахмед Доган ли? Ами че първото нещо, което направи след заканата ви, беше да събере своите и да им пошушне нещо си там. Каквото и да им е пошушнал, Сокола никога не прави излишно движение: вие ще разнищвате, ама ние ако решим същото? Пеевски демонстративно ви нарече, вас и президента, големи момчета, генерали, та да се разберете помежду си. И вие като истински големи момчета млъкнахте. ДПС ще иска ли властта? Не, там предупредително мълчат. Притрябвало им е да бутат правителството с помощта на Гинка.

Реформаторите се разпиляха като билярдни топки. На тях пък даже Гинка с нейните „ошфорки” (тя така нарича офшорките) няма да им се върже на приказките.

Ами то политиците се свършиха, господин премиер. Патриотите са ваши, те без вас не могат…

Остават бизнесмените.

Помните ли скандала с царските конюшни? Може и да сте го забравили – напоследък само скандали наоколо. Социалистите радостно атакуваха конюшните, защото имаха нужда от медийна завеса. Точно тогава оня проклетник от Белград, Цветан Василев, изрече скверни думи по адрес на цялата политическа класа в България. Няма политик в България, изцепи се тогава банкерът, който да не е погален по главата от Задкулисния Център – кръга „Монтерей”. (Вас, разбира се, са ви галили по главата и три папи, но това не променя нещата). Сега отново се налага да се спуска тежка завеса: сделката „ЧЕЗ” да се представи като политическо мероприятие.

Всъщност ако въобще има нещо политическо в цялата тая мерзост, то е въпрос на инструмент: да се представи като политически компромат един опит да се придобие (заграби, завоюва) стратегически сектор с важна роля за националната сигурност, след което придобивката отново да се превърне в политика: просто зависимост. Зависимост, „тъй необходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество” (Георги Димитров, докато още е в Москва). Казано почти по марксистки –

Пари – политика – пари прим.

Оставете Гинка – нея Румен Овчаров я посъветва по най-бързия начин да се спасява от тая каша, защо после щяла да има сериозни проблеми, а що се отнася до проблемите, на Овчаров може да се вярва. Много пари и много компромати по българската земя, господин премиер. Много и тежка, необратима обвързаност между политици, прокуратура и бизнес,

хеле пък в енергетиката! Уау!

Оня проклетник от Белград може и да лъже, но лъже гладко и компетентно, трябва да му се признае: Пеевски бил политически брокер и трупал компромати с помощта на ДАНС, па си имал и министри в кабинета „Борисов” – финансов, транспортен, икономически, па и самият премиер, вика Цветан Василев, косвено участвал в подялба на собственост на Виваком, на Булгартабак…

В този смисъл, ако продължим с банкерските изцепки, тъмните сили в България си имат технология – всеки се плаши от своята малка срамна тайна, та като се събере необходимата информация за тая ми ти тайна, се получава

власт над Властта.

А информацията, казва Василев, изтича от ДАНС – едно време през Алексей Петров, а сега през Пеевски. Обаче в крайна сметка излиза, че имената нямат кой знае какво значение и това си има своята добра страна: наред с имената на първите мъже в държавата банкерът Василев споменава и „Боби Гъза” като име, което участва пряко или косвено в управлението на държавата. Не звучи много авторитетно…

Господин премиер, има една отчайващо реалистична българска поговорка: Отпред змия, отзад вълк. На запад змия, на изток вълк. Или мечка – все тая. Ако, каквото и да ви струва, направите това, което трябва, историята ще го запише с уважение.

В края на краищата нали сте голямо момче, генерал!

 

Лазар Ильов

Какво каза М. Габриел за Истанбулската конвенция

Престижният френски седмичник „Льо Поан”  определи нашата комисарка Мария Габриел като отличничка в семейството на европейските комисари, независимо от младостта и (тя е на 38 години; по изключение изданието съобщава възрастта на Габриел – освен дама тя е и политическа личност с висок ранг, а пред това обстоятелство отстъпва дори и легендарната френска деликатност).

Активната роля на българката в работата на Европейската комисия става още по-значима ако се вземе предвид обстоятелството, че нейният ресор (Цифрова икономика и общество) практически засяга цялата дейност на Комисията. В тази връзка седмичникът отбелязва изключително напрегнатия график на Мария Габриел: провежда средно по 15 срещи дневно с представители на цифровите технологии, кръстосва Европа най-малко пет пъти месечно и в същото време произнася по 11 речи – в Комисията в Брюксел или извън нея. Това е толкова натоварен календар, че поставя нашата представителка на първо място по активност, конкурирана само от унгарския и колега Наврачич. В „Льо Поан” не крият възхищението си от факта, че въпреки всичко Мария Габриел намира време да пътува и до родната си страна; там, правилно отбелязва седмичникът, госпожа Габриел е възприемана като посланик на страната си в Европа.

Няколко дни по-рано комисар Габриел обяви началото на серия мерки за безопасен интернет. Тя стартира събитието от Страсбург, където отбеляза, че новите инициативи са адресирани преди всичко към младите потребители, особено децата. Очаквам нови идеи именно от масовия потребител, каза тя. Ние трябва да изведем цифровите си умения на ново, адекватно на условията ниво, да усъвършенстваме кибернетичното си разбиране и медийната си грамотност.

Supercalculateurs : l'Europe tente de rattraper son retard

Par Emmanuel Berretta

За съжаление уводът ще бъде досадно дълъг, а изводът – съвсем кратък. Но се налага.

След смяната на режима „Живков” , което погрешно наричаме „демократични промени”, управляващата БКП пое нов курс, адекватен на международната обстановка. Този курс изискваше нова стратегия за запазване на властта, както и нова тактика, гарантираща оцеляването на партията: тактика преди всичко дизайнерска, PR-тактика, целяща на първо време да се запази поне част от членската маса.

Стратегията беше изпълнена точка по точка. („Премахването на досегашни отношения на собственост не е никаква присъща отлика на комунизма.” – „Комунистически манифест”, Карл Маркс, Фридрих Енгелс). Наложи се да се направи точно обратното -  контролирана приватизация, тихо овладяване на финансовите потоци в държавата, инсталиране на подземни тежкоатлети на входа и на изхода на структуроопределящи предприятия до фалит с последващо унищожаване или поглъщане, концентриране на капитала в ръцете на специално определени фигури. По целесъобразност – ликвидиране или внедряване на същите фигури в демократични партии; по необходимост – създаване на нови, имитиращи опозиция партии.

Що се отнася до тактиката, БКП се отклони от здравия ленински модел за диктатура на пролетариата и се предовери на демократичния сантиментализъм. Правилно оценявайки природно обусловената преходност на демографски рисковия си електорат, партията нарече себе си „социалистическа”, белким младите припознаят в нея модерния европейски социализъм. Да, ама вече нямаше начин новоизлюпените от комунистически яйца олигарси да се маскират като социалисти: самите олигарси станаха експлоататори на човешки труд и прегърнаха законите на капитала! По такъв начин БСП стана жертва на собствената си марксистко-ленинска идеология: вътре в утробата и се появи това, което комунистите някога проповядваха в лекциите си по научен комунизъм: появи се антагонистично противоречие.

В това няма нищо неестествено или ненаучно. Маркс е прав: между експлоататор и експлоатиран не може да има любов. Забележката е несъществена, но вярна – експлоататорът може да нарича себе си комунист, националист, демократ, гербер или екоактивист – въпрос на тактика (виж по-горе).

Извод по марксистки: пролетариатът се явява гробокопач на капитала. В новите условия капиталът е концентриран в ръцете на хора, обяснимо защо наричащи себе си „социалисти”, а не „комунисти”; мухата винаги ражда муха. И капиталът, и неговият гробокопач, членуват в социалистическата партия на Корнелия Нинова. Сблъсъкът е неизбежен.

Лазар Ильов

That is the question!

Темата за прословутата Истанбулска конвенция вече цял месец не слиза от медиите. Бойко Борисов прати депеша до своите в смисъл, че няма мърдане – трябва да се приеме и ратифицира, а Сергей Станишев заплаши Нинова с изключване от ПЕС, ако не гласува за същото, т. е. доживяхме категорично единомислие между лидерите на ГЕРБ и на БСП. ГЕРБ се изплашиха да приемат конвенцията, патриотите взеха да ръмжат помежду си и като резултат възникна спасителната идея за референдум – иначе имаше опасност коалицията да се разцепи и правителството да падне. Впрочем Валери Симеонов изръмжа и срещу референдума – щели сме да прахосаме трийсет милиона лева народна пара. По всичко изглеждаше, че това е моментът на истината за БСП: ако натиснеха още малко, работата с разцепването беше опечена. Вместо това темата услужливо беше размита, появиха се коментари как в България щели да дойдат травестити и как децата още в детските градини щели да бъдат поощрявани да разсъждават върху половата си принадлежност и готово – по тия работи ще разсъждаваме още няколко месеца. За останалите проблеми просто няма да имаме време.