Какво каза М. Габриел за Истанбулската конвенция

Престижният френски седмичник „Льо Поан”  определи нашата комисарка Мария Габриел като отличничка в семейството на европейските комисари, независимо от младостта и (тя е на 38 години; по изключение изданието съобщава възрастта на Габриел – освен дама тя е и политическа личност с висок ранг, а пред това обстоятелство отстъпва дори и легендарната френска деликатност).

Активната роля на българката в работата на Европейската комисия става още по-значима ако се вземе предвид обстоятелството, че нейният ресор (Цифрова икономика и общество) практически засяга цялата дейност на Комисията. В тази връзка седмичникът отбелязва изключително напрегнатия график на Мария Габриел: провежда средно по 15 срещи дневно с представители на цифровите технологии, кръстосва Европа най-малко пет пъти месечно и в същото време произнася по 11 речи – в Комисията в Брюксел или извън нея. Това е толкова натоварен календар, че поставя нашата представителка на първо място по активност, конкурирана само от унгарския и колега Наврачич. В „Льо Поан” не крият възхищението си от факта, че въпреки всичко Мария Габриел намира време да пътува и до родната си страна; там, правилно отбелязва седмичникът, госпожа Габриел е възприемана като посланик на страната си в Европа.

Няколко дни по-рано комисар Габриел обяви началото на серия мерки за безопасен интернет. Тя стартира събитието от Страсбург, където отбеляза, че новите инициативи са адресирани преди всичко към младите потребители, особено децата. Очаквам нови идеи именно от масовия потребител, каза тя. Ние трябва да изведем цифровите си умения на ново, адекватно на условията ниво, да усъвършенстваме кибернетичното си разбиране и медийната си грамотност.

Supercalculateurs : l'Europe tente de rattraper son retard

Par Emmanuel Berretta

That is the question!

Темата за прословутата Истанбулска конвенция вече цял месец не слиза от медиите. Бойко Борисов прати депеша до своите в смисъл, че няма мърдане – трябва да се приеме и ратифицира, а Сергей Станишев заплаши Нинова с изключване от ПЕС, ако не гласува за същото, т. е. доживяхме категорично единомислие между лидерите на ГЕРБ и на БСП. ГЕРБ се изплашиха да приемат конвенцията, патриотите взеха да ръмжат помежду си и като резултат възникна спасителната идея за референдум – иначе имаше опасност коалицията да се разцепи и правителството да падне. Впрочем Валери Симеонов изръмжа и срещу референдума – щели сме да прахосаме трийсет милиона лева народна пара. По всичко изглеждаше, че това е моментът на истината за БСП: ако натиснеха още малко, работата с разцепването беше опечена. Вместо това темата услужливо беше размита, появиха се коментари как в България щели да дойдат травестити и как децата още в детските градини щели да бъдат поощрявани да разсъждават върху половата си принадлежност и готово – по тия работи ще разсъждаваме още няколко месеца. За останалите проблеми просто няма да имаме време.

Който е служил войник, знае, че като чуе командата „дясното рамо напред”, трябва да завие наляво. Навремето се чудех как им е текнало на военните подобно безумие – абе кажи го като нормален човек бе, кажи „наляво”! Ама не – трябва с помощта на дясното да завиеш наляво!

Днес разбирам, че в абсурдната на пръв поглед заповед се крие дълбок философски смисъл. „Дясното рамо напред” всъщност означава, че нормалният гражданин, изповядвайки десните ценности, ще подкрепи идеята и ще потегли с дясното си рамо, вследствие на което ще направи ляв завой. Нещо още по-интересно: завивайки достатъчно дълго наляво, в края на краищата се озовава в екстремно дясно! Превръща се първо в ляв, а после в десен екстремист!

примерно описаниеАко мечтаеш да станеш успешен политик, ти трябва да можеш да спазваш или да усвоиш следните правила.

  • Обещавай светло бъдеще, обяснявайки днешните проблеми като необходимо изпитание в името на това бъдеще. Доколко ефикасен е този съвет можеш да си представиш, ако си спомниш как четиридесет и пет години обикновените хора наливаха основите на мечтания комунизъм, който никога не се състоя. Всъщност се състоя особен вид капитализъм, в който капиталът се концентрира в ръцете на комунистическите идеолози, а обикновените хора се заеха да наливат други основи – отново в името на светлото бъдеще. С други думи – при необходимост ти трябва да си в състояние да се превърнеш в своята противоположност, за да се задържиш във властта.